1. И ангелът, който говореше с мене, се върна и ме събуди, както се буди човек от сън.
2. Тогава той ме попита: „Какво виждаш?“ Аз отговорих: „Виждам светилник, цял от злато, и чаша за елей върху него; отгоре седем кандилца и по седем цеви за кандилцата върху него;
3. и до него две маслинови дървета – едното отдясно на чашата, другото отляво.“
4. Отново се обърнах към ангела, който говореше с мене, и попитах: „Какво е това, господарю мой?“
5. Ангелът, който говореше с мене, ми рече: „Не знаеш ли какво е това?“ „Не зная“ – отвърнах аз.
6. Тогава той ми отговори: „Това е словото на Господа към Зоровавел, което казва: „Не със сила и не с мощ, а с Моя Дух“, казва Господ Вседържител.“
7. Коя си ти, планина велика? Пред Зоровавел ти си поле! И той ще изнесе крайъгълния камък сред шумни възгласи: „Благодат! Благодат върху него!“
8. И ето слово Господне към мене:
9. „Ръцете на Зоровавел положиха основите на този дом, неговите ръце ще го съградят. И ти ще познаеш, че Господ Вседържител ме е пратил при вас.
10. Защото кой може да смята този ден за маловажен, когато онези седемте – очите на Господа, които обхващат с поглед цялата земя – се изпълват с радост, като видят отвеса в ръцете на Зоровавел.“
11. Тогава му отговорих: „Какви са тези две маслинови дървета отдясно на светлината и отляво?“
12. И след това добавих: „Какви са тези две маслинови клончета, от които през две златни тръбички се излива златист елей?“
13. А той отвърна: „Не знаеш ли какво е това?“ Отговорих: „Не зная, господарю мой.“
14. И тогава ми каза: „Това са двамата, помазани с елей, които стоят пред Господаря на цялата земя.“