1. Тогава се обърнахме и се отправихме към Васан. А васанският цар Ог тръгна на бой против нас с целия си народ при Едрея.
2. И Господ ми каза: „Не се страхувай от него, защото предадох в ръцете ти него, целия му народ и страната му; ти ще постъпиш с него така, както постъпи с аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон.“
3. Господ, нашият Бог, предаде в ръцете ни и васанския цар Ог, и целия му народ. И ние го разбихме така, че никой не успя да се спаси.
4. Тогава превзехме всичките му градове; не остана от тях град, който да не превзехме – шестдесет града, цялата Арговска област, царството на Ог във Васан.
5. Всички тези градове бяха укрепени с високи стени, порти и лостове, а освен тях имаше твърде много неукрепени градове.
6. Всички тях ние подложихме на изтребление, както сторихме със Сихон, есевонския цар – изтребихме мъжете, жените и децата на всеки град,
7. а всичкия добитък и плячката от градовете разграбихме.
8. Така, в онези дни превзехме от ръцете на двамата аморейски царе страната, която е отвъд Йордан, от река Арнон до планината Ермон“
9. – сидонците наричат Ермон Сирион, а пък аморейците Сенир, –
10. „всички градове в равнината, целия Галаад и целия Васан до Салха и Едрея, градове от царството на Ог във Васан.
11. Защото само васанският цар Ог беше оцелял от исполините; ето леглото му, легло от желязо – то още е в Рава, града на амонците. Дължината му е девет лакътя, а ширината четири лакътя, мъжки лакти.
12. Тази страна превзехме тогава: от Ароир при река Арнон заедно с половината от планината Галаад и нейните градове дадох на Рувимовите и Гадовите синове.
13. А остатъка от Галаад и целия Васан, царството на Ог, дадох на половината от Манасиевото племе – цялата област Аргов“ – целият този Васан се нарича страна на исполините, –
14. „Яир, Манасиев потомък, взе цялата област Аргов до пределите на гесурците и маахатите и нарече Васан на своето име – Яирови селища, както се наричат и до днес.
15. На Махир дадох Галаад.
16. А на Рувимовите и на Гадовите синове дадох част от Галаад до река Арнон, като средата на речната долина беше граница, както и до река Явок, границата на амонците.
17. Също и равнината с Йордан беше граница, от Кинерет до морето на равнината – Соленото море, под склоновете на Фасга на изток.
18. Тогава ви заповядах: „Господ, вашият Бог, ви даде да владеете тази страна. Всички вие, които сте способни за война, вземете оръжие и тръгнете пред своите братя, Израилевите синове!
19. Само вашите жени, деца и добитъкът ви – понеже зная, че имате много добитък – нека останат в градовете, които ви дадох,
20. докато Господ не даде покой на вашите братя, както на вас, и докато те не наследят страната, която Господ, вашият Бог, им дава отвъд Йордан; тогава нека всеки се завърне в наследството, което съм ви дал!“
21. А на Иисус тогава заповядах: „Очите ти видяха всичко, което Господ, вашият Бог, стори на тези двама царе. Така ще стори Господ на всички царства, през които минаваш.
22. Не се бойте от тях, защото Господ, вашият Бог, Сам се сражава за вас!“
23. И отправих тогава молитва към Господа:
24. „Владико, Господи, Ти започна да показваш на Своя служител величието Си и крепката Си ръка. Защото кой е този Бог, на небето или на земята, който може да твори такива дела като Твоите и с такава мощ като Твоята!
25. Позволи ми да премина и видя онази хубава страна отвъд Йордан, онази хубава планинска страна и Ливан!“
26. Ала заради вас Господ беше гневен към мене и не искаше да ме чуе. И ми рече Господ: „Стига, не ми говори вече за това!
27. Възлез на връх Фасга и вдигни очи на запад и на север, на юг и на изток, погледни сам, защото няма да преминеш през този Йордан!
28. Обърни се към Иисус, насърчи го и го подкрепи, защото той ще предвожда този народ и той ще им подели за наследство страната, която ще видиш.“
29. И така, останахме в долината срещу Бет-Фегор.