глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34

Старият Завет

Новият Завет

Второзаконие 20 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Военни закони

1. Когато излезеш на бой против враговете си и видиш коне, колесници и народ, по-многоброен от тебе, не се плаши от тях, защото Господ, твоят Бог, Който те изведе от египетската страна, е с тебе.

2. И когато влизате в битка, нека свещеникът пристъпи напред, да се обърне към народа

3. и да му каже: „Слушай, Израилю! Днес вие влизате в битка с вашите врагове. Нека сърцето ви не трепне, не се бойте, не бъдете малодушни и не изпитвайте ужас пред тях,

4. защото Господ, вашият Бог, върви с вас, за да се бие против враговете ви и да ви спаси.“

5. А надзорниците нека известят на народа: „Който е съградил нова къща и не я е осветил, нека си тръгне и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да я освети;

6. който е насадил лозе и не го е обрал, нека си тръгне и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да го обере;

7. който се е сгодил и не се е оженил, нека си тръгне и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да вземе жена му.“

8. Надзорниците да известят още на народа: „Който е страхлив и малодушен, нека си тръгне и се върне у дома си, за да не прави малодушни сърцата на братята си, както своето сърце.“

9. След като надзорниците известят това на народа, да се поставят военачалници начело на народа.

10. Когато приближиш някой град, за да го превземеш, първо му предложи мир.

11. И ако приеме предложението ти за мир и ти отвори портите, целият народ, който се намира в него, да ти станат поданици и да ти работят.

12. Но ако не сключи мир с тебе, а започне против тебе война, подложи го на обсада.

13. И когато Господ, твоят Бог, го предаде в ръцете ти, погуби с острието на меча всички мъже в него;

14. а жените, децата, добитъка и всичко, което се намира в града – цялата плячка от него, вземи за себе си. И каквото си взел като плячка от враговете си, можеш да ядеш, защото Господ, твоят Бог, ти го е дал.

15. Така постъпвай с всички градове, които са твърде далеч от тебе и не са градове на тукашните народи.

16. Но в градовете на тези народи, които Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш, не оставяй жива душа,

17. а ги предай на гибел – хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците, йевусейците, – както Господ, твоят Бог, ти заповяда,

18. за да не ви научат да вършите всичките мерзости, които те са вършили за боговете си, и така да съгрешите против Господа, своя Бог.

19. Когато обсаждаш дълго някой град и воюваш против него, за да го превземеш, не погубвай дърветата, като замахваш с брадва към тях. Те ти служат за храна, затова не ги сечи! Нима дървото в полето е човек, та да го подлагаш на обсада?

20. Само дървета, за които знаеш, че не дават плодове за ядене, можеш да погубваш и сечеш; тях използвай при обсадата на града, който ти се противопоставя, докато бъде превзет.