глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34

Старият Завет

Новият Завет

Второзаконие 15 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Наредба за робите и бедните

1. В края на всяка седма година трябва да опрощаваш.

2. Опрощаването пък се състои в това: всеки, който е дал назаем, да опрости заема на ближния си; да не го изисква от ближния си или от брат си, понеже е прогласено опрощаване заради Господа.

3. От чужденец можеш да изискваш, но каквото имаш у брат си, опрости му го,

4. за да няма сред вас сиромах. Защото Господ ще те благослови богато в страната, която Господ, твоят Бог, ти дава, за да я владееш,

5. стига само да слушаш гласа на Господа, своя Бог, и старателно да изпълняваш всички тези заповеди, които днес ти заповядвам.

6. Господ, твоят Бог, ще те благослови, както е обещал, и ти ще даваш назаем на много народи, но няма да вземаш назаем, ще владееш над много народи, но те няма да владеят над тебе.

7. Ако пък имаш брат сиромах в някое от твоите селища в страната ти, която Господ, твоят Бог, ти дава, не показвай коравосърдечие и не стискай ръката си пред бедния си брат,

8. а отвори ръката си за него и му дай назаем толкова, колкото му е нужно.

9. Само гледай да не ти мине през ум зла мисъл и да си речеш: „Наближава седмата година, годината на опрощаването“, да погледнеш недоброжелателно към бедния си брат и нищо да не му дадеш, така че той да извика против тебе към Господа и така да сториш грях.

10. Винаги бъди готов да му дадеш и когато му даваш, да не ти се свива сърцето, понеже Господ, твоят Бог, ще те благослови за това във всичките ти дела и във всичките ти начинания.

11. И понеже винаги ще има сиромаси в твоята страна, затова ти заповядвам: „Нека ръката ти щедро е отворена за твоя брат, за бедния и за изпадналия в нужда в страната ти.“

12. Ако твоят брат – евреин или пък еврейка, ти се продаде, нека ти слугува шест години, а на седмата година го пусни като свободен.

13. И когато го пускаш на свобода, не го отпращай с празни ръце;

14. дари го щедро с нещо от стадата си, от хармана и от лина си, дай му с каквото Господ, твоят Бог, те е благословил.

15. Помни, че и ти беше роб в египетската страна и че Господ, твоят Бог, те избави; затова днес така ти заповядвам.

16. Но ако той каже: „Няма да си тръгна от тебе, понеже обичам тебе и дома ти“, защото при тебе му е добре,

17. тогава вземи шило и промуши ухото му на вратата – и той ще ти бъде роб завинаги; така постъпвай и с робинята си.

18. И нека не ти тежи, че си длъжен да го пуснеш като свободен; за шест години той ти е изработил двойно повече от платен наемник и Господ, твоят Бог, ще те благослови във всичко, каквото вършиш.

19. Всяко първородно, което се роди от едрия и дребния добитък, ако е мъжко, посвещавай на Господа, своя Бог; с първороден добитък не работи и не стрижи първородните на добитъка си.

20. Тях яжте ежегодно, ти и твоят дом, пред Господа, своя Бог, на мястото, което избере Господ.

21. Но ако животното е с недостатък – куцо, сляпо или с какъвто и да било недостатък, не го принасяй в жертва на Господа, своя Бог,

22. а го яж там, където живееш; нечистият и чистият могат да ядат от него, както се яде газела или елен.

23. Само кръвта му не бива да ядеш, изливай я на земята като вода.