1. В това време Юда Макавей и неговите хора, влизайки тайно в селата, свикали роднините си и привлекли към себе си онези, които били останали верни на юдейството. Така събрали около шест хиляди мъже.
2. Те призовавали Господа да погледне милостиво към потъпкания от всички народ и да се смили над храма, осквернен от нечестивци,
3. да бъде милостив и към разрушения град, който едва не беше изравнен със земята, и да чуе кръвта на невинните и нейния зов за възмездие,
4. да си спомни и за погубените без закон невинни дечица, за изречените против името Му хули и да прояви Своята ненавист към злото.
5. Събрал около себе си войска, Макавей станал вече непобедим за езичниците, понеже гневът на Господа се превърнал в милост.
6. Юда нападал внезапно градове и села и ги опожарявал, разполагал се на удобни места и обръщал не малко врагове в бягство.
7. За такива действия най-често използвал закрилата на нощта, а за храбростта му се говорело навред.
8. Филип, като забелязал, че този човек постепенно придобива мощ и често начинанията му завършват с успех, писал до Птолемей, военачалника на Келе-Сирия и Финикия, да окаже помощ на царя в затрудненията му.
9. А Птолемей незабавно избрал Никанор, сина на Патрокъл, един от първите приятели на царя, и го изпратил начело на не по-малко от двадесет хиляди души, различни по народност, за да изтреби целия юдейски род. Придружавал го и военачалникът Горгий, мъж с опит във военните дела.
10. Тогава на Никанор му дошло наум да допълни от продажба на пленените юдеи данъка от две хиляди таланта, които царят дължал на римляните.
11. Той незабавно изпратил вестители в крайморските градове с покана да купят юдеи за роби. Обещал да им доставя по деветдесет пленници за един талант, без да подозира наказанието, което щеше да последва за него от Всемогъщия.
12. Вестта за настъплението на Никанор достигнала до Юдея. И когато той съобщил за появата на войската на онези, които били с него,
13. страхливите и невярващите в Божията справедливост напуснали местата си и се разбягали.
14. Другите пък продавали всичко, останало у тях, и молели Господа да ги избави от нечестивия Никанор, който ги беше продал още преди битката –
15. ако не заради тях, то заради Завета с техните предци и заради това, че ги беше нарекъл със святото Си и славно име.
16. Тогава Макавей събрал хората си, шест хиляди души на брой, и започнал да ги увещава да не се боят от враговете и да не изпитват страх от толкова много езичници, защото правото не е на тяхна страна. Те трябва храбро да се сражават
17. и пред очите им винаги да бъдат престъпното високомерие към святото място, безчинствата в опозорения град, а също потъпкването на установените от предците закони.
18. „Защото – казвал той – те се уповават на оръжието и дързостта си, а ние се уповаваме на Всемогъщия Бог, Който с един замах може да повали не само тръгналите срещу нас, но и целия свят.“
19. После им разказал за помощта, оказвана на техните предци, например срещу Сенахирим, когато били погубени сто осемдесет и пет хиляди души,
20. или за битката във Вавилон срещу галатите – тогава взелите участие били само осем хиляди и още четири хиляди от Македония. Ала когато македонската войска изпаднала в безизходица, тези осем хиляди сразили с помощ от небето сто и двадесет хиляди и взели богата плячка.
21. Така той им вдъхнал смелост и готовност да умрат за законите и отечеството, след което разделил войската на четири части.
22. За предводители на всяка част назначил своите братя Симон, Йосиф и Йонатан, а на всеки от тях предоставил по хиляда и петстотин души.
23. Освен това заповядал на Елеазар да чете свещената книга. После с призив за Божията помощ сам застанал начело на предната част и влязъл в битка с Никанор.
24. И понеже Всемогъщият бил на тяхна страна, избили над девет хиляди от враговете, ранили и осакатили по-голямата част от Никаноровата войска, а всички останали обърнали в бягство.
25. Взели и парите на онези, които били дошли да ги купуват като роби, а след това дълго преследвали бегълците, но трябвало да се върнат поради напредналото време.
26. Този ден бил преди събота и тъкмо затова не продължили да ги преследват.
27. Те само събрали оръжието им, свалили снаряжението от неприятелите и отпразнували съботата с ликуване, благодарност и прослава към Господа, Който в този ден ги спаси и отново прояви към тях Своето милосърдие.
28. А след съботата разпределили плячката – за пострадалите, вдовиците и сираците. Останалото взели за себе си и за своите деца.
29. Когато свършили това, събрали се на обща молитва. Те молели милостивия Господ напълно да се помири със слугите Си.
30. После се сражавали и с войските на Тимотей и Вакхид, като избили повече от двадесет хиляди и успели да завладеят някои от разположените по височините укрепления. Богатата плячка разделили поравно помежду си и между пострадалите, сираците и вдовиците, а също така между старейшините.
31. След като събрали оръжието на убитите, грижливо го подредили на удобни за това места, а останалата плячка занесли в Йерусалим.
32. Убили и Филарх, един от приближените на Тимотей – голям злосторник, причинил много беди на юдеите.
33. А когато празнували победата в своето отечество, те изгорили живи онези, които били запалили свещените врати. Сред тях бил и Калистен, потърсил убежище в малка къща. Така той получил справедливо наказание за безчестието си.
34. Трижди проклетият Никанор, който пък бил довел хиляда търговци, за да им продава юдеите като роби,
35. беше унизен с Божията помощ от онези, които смяташе за нищо. Принуден да свали разкошната си дреха и да се престори на избягал роб, той се добрал сам през вътрешността на страната до Антиохия с единствената утеха, че е загубил само войската си.
36. Онзи, който се наел да допълни данъка за римляните чрез продажба на пленници от Йерусалим, сега открито обявил, че юдеите имат Бога за закрилник. Така те стават неуязвими, защото следват установените от Него закони.