1. По това време Антиох предприел втория си поход срещу Египет.
2. Тъкмо тогава в продължение почти на четиридесет дни над града се явявали видения: конници в дрехи, обшити със злато и въоръжени с копия като войници, препускали из въздуха
3. с извадени мечове, конни отделения в боен ред нападали и отстъпвали и от двете страни, мяркали се щитове, множество копия, дъжд от стрели, отблясъци на златни накити и всякакви брони.
4. Ето защо всички се молели тези видения да бъдат за добро.
5. Но тогава дошла мнимата вест, че Антиох бил умрял. Като събрал не по-малко от хиляда души, Язон ненадейно нападнал града. Скоро защитниците върху стените били сломени, градът – превзет, а Менелай избягал в крепостта.
6. А Язон продължил без пощада да лее кръв сред своите съграждани, без да съзнава, че щастие срещу сънародници е най-голямото нещастие. Струвало му се, че е спечелил победа над врагове, а не над съотечественици.
7. Все пак той не достигнал до властта. Коварният му замисъл накрая му донесъл позор и той отново станал изгнаник в амонската страна.
8. Изпълненият му с престъпления живот свършил зле. Затворен под стража от Арета, владетеля на арабите, той се изплъзнал, бягайки от град в град, гонен от всички и мразен заради престъпването на законите, презиран като палач на отечеството и съгражданите си, докато най-сетне се добрал до Египет.
9. Този, който прогонил мнозина от отечеството им, сам загинал в чужда страна, след като отплувал при лакедемонците с надежда да намери при тях убежище заради сродния си произход.
10. Този, който бил лишил мнозина от погребение, сам останал неоплакан и не бил удостоен с погребение, нито бил погребан в гробницата на своите предци.
11. Когато цар Антиох научил за събитията, сметнал, че Юдея се е разбунтувала срещу него. Обзет от дива ярост, той тръгнал от Египет и превзел града със силата на оръжието.
12. На войниците си заповядал да сразяват всеки, който им попадне, и да избиват онези, които са потърсили убежище по покривите на къщите си.
13. Гибел застигнала млади и стари, избити били мъже, жени и деца, изклани – девойки и невръстни дечица.
14. Само за три дена Йерусалим загубил осемдесет хиляди жители – четиридесет хиляди паднали от ръката на убийците, а не по-малко били продадените в робство.
15. Но и това не му било достатъчно. Той дръзнал да влезе в най-светия храм по цялата земя, воден от Менелай, този предател на закони и отечество.
16. С осквернени ръце посягал към свещените съдове, с тези нечестиви ръце грабел даровете, донесени от други царе за величие, слава и чест на святото място.
17. Изпълнен с високомерие, Антиох не съзнавал, че Господ изпитва мимолетен гняв заради греховете на жителите в града и затова Той е отвърнал очи от това място.
18. Ако върху тях не лежаха толкова грехове, Антиох, също както Илиодор, който бил изпратен от цар Селевк да направи оглед на хазната, щял да бъде наказан веднага, стига само да прояви дързост. Тогава и следа нямаше да остане от надменността му.
19. Ала Господ е избрал народа не заради мястото, а мястото заради народа.
20. Затова и самото място, станало съпричастно на сполетелите народа злочестини, по-късно сподели и Божиите благодеяния. И макар да беше изоставено поради гнева на Всемогъщия, то отново беше въздигнато в цялата си слава, след като Върховният Владика се умилостиви.
21. Антиох пък, като задигнал от храма хиляда и осемстотин таланта, бързо се оттеглил в Антиохия. Обзет от своята надменност, той смятал, че е възможно да направи земята плавателна като море, а морето – проходимо като суша дотам стигнало високомерието му.
22. Междувременно оставил надзорници, които да държат в гнет народа: в Йерусалим – Филип, по род фригиец, по нрав по-жесток и от онзи, който го беше поставил,
23. а в Гаризин – Андроник, също така и Менелай, който в своята злост надминал останалите, защото изпитвал омраза към юдейските граждани.
24. Освен това изпратил Аполоний – виновника за бедите, с двадесет и две хиляди души войска, като заповядал да избият всички мъже в зряла възраст, а жените и децата да продават в робство.
25. Когато стигнал до Йерусалим, Аполоний си дал вид, че е дошъл с мирни намерения. Той изчакал до свещения ден – съботата, и като забелязал, че юдеите почиват заради празника, заповядал на своите хора да застанат въоръжени в строй.
26. Той избил всички, наизлезли да наблюдават, а след това нахлул в града с войската си и изклал много народ.
27. А Юда, наричан още Макавей, заедно с още деветима, се оттеглил в планините и заживял заедно със своите събратя като див звяр. Хранели се единствено с растения, за да не би и те като другите да се осквернят.