1. След сключването на тези споразумения Лизий се завърнал при царя, а юдеите отново се заловили със земеделие.
2. Но местните военачалници Тимотей и Аполоний, синът на Геней, Йероним и Димофон, а също и Никанор, управителят на Кипър, не ги оставяли да заживеят в мир и спокойствие.
3. Жителите на Йопия пък извършили следното нечестиво дело. Те поканили живеещите сред тях юдеи да се качат заедно с жените и децата си на корабите, които им предоставили, сякаш не изпитвали към тях никаква злонамереност.
4. И тъй като това било общо решение на града, юдеите, без нищо да подозират, се съгласили, защото желаели да запазят мира. Ала когато те излезли в открито море, били издавени – не по-малко от двеста души.
5. Щом Юда узнал за злодейството, извършено над сънародниците му, съобщил за това на хората около него.
6. И като призовал Бога, справедливия Съдия, тръгнал срещу убийците, окървавили ръцете си със смъртта на братята му. През нощта запалил пристанището, изгорил корабите, а намерилите там убежище погубил.
7. Но тъй като портите на града били затворени, той се оттеглил с намерението да дойде отново и да изтреби всички граждани на Йопия.
8. Когато пък научил, че и жителите на Ямния искат да постъпят по същия начин с живеещите там юдеи,
9. нападнал ги среднощ и запалил пристанището заедно с корабите, така че заревото от пламъците се виждало в Йерусалим – на двеста и четиридесет стадия разстояние.
10. Оттам се отправил срещу Тимотей, но след девет стадия път ги нападнали араби – най-малко пет хиляди души с петстотин конници.
11. Настанала жестока битка, в която Юда и хората му с Божия помощ удържали надмощие, а победените номади молели Юда за мир, като им обещавали да им доставят добитък, пък и с друго да им бъдат полезни.
12. Като решил, че те наистина могат да им бъдат от полза в много начинания, Юда се съгласил да сключи мир с тях. След като мирът бил потвърден с подаване на десница, те се оттеглили в шатрите си.
13. След това нападнал още един град, укрепен наоколо с ров и ограден със стени. Населен бил от разни народности и се наричал Каспин.
14. Жителите му, уповавайки се на здравината на стените и на обилните запаси от храна, се държали твърде надменно, злословели против хората на Юда, богохулствали и отправяли неприлични думи.
15. Но онези, които били с Юда, призовали на помощ Великия Владика на света, Който без стенобойни машини и оръдия разрушил Йерихон по времето на Иисус, и като зверове се нахвърлили върху стените.
16. По Божията воля те превзели града и избили толкова много хора, че близкото езеро, широко два стадия, изглеждало пълно от пролята кръв.
17. Оттам след седемстотин и петдесет стадия път дошли при юдеите в Харан, наричани тувиини.
18. Ала там не заварили Тимотей. Без да стори нищо, той се оттеглил от страната, но все пак оставил на едно място твърде силна стража.
19. Затова Доситей и Сосипатър, двама от предводителите на Макавей, се отправили натам и избили оставените в укреплението от Тимотей повече от десет хиляди души.
20. След това Макавей разделил войската си на части, поставил предводителите си начело на всяка част и се впуснал срещу Тимотей, който разполагал със сто и двадесет хиляди войници и две хиляди и петстотин конници.
21. Щом Тимотей узнал за приближаването на Юда, отпратил жените, децата и останалия обоз в една крепост, наречена Карнион, неудобна за обсада и непристъпна поради многобройните теснини в местността.
22. Ала когато се появил първият отряд на Юда, страх обзел враговете, защото Всевиждащият разкрил пред тях мощта Си. Ужасени, те се втурнали да бягат – един насам, друг нататък, така че често падали убити от свои, пронизвайки се взаимно с острите си мечове.
23. Но Юда настойчиво продължавал да ги преследва и да убива нечестивците. Така погубил тридесет хиляди души.
24. Самият Тимотей попаднал в ръцете на хората, предвождани от Доситей и Сосипатър. Изпълнен с лукавство, той молел да го пуснат жив и здрав, тъй като при него се намирали братята на много юдеи. В противен случай те едва ли щели да бъдат пощадени.
25. След като с много думи успял да ги накара да повярват в обещанието му, че ще ги върне невредими, те го пуснали, за да избавят братята си.
26. Тогава Юда се отправил срещу Карнион и Атаргатион и погубил двадесет и пет хиляди души.
27. А след победата над тях и гибелта им Юда тръгнал против Ефрон, укрепен град, населен от всякакви народности. Млади и силни мъже били разположени пред стените и храбро се сражавали. Там имало и големи запаси от метателни оръдия и стрели.
28. Но юдеите, като призовали на помощ Всемогъщия, Който със силата Си спира вражеското настъпление, завладели този град и убили около двадесет и пет хиляди от жителите му.
29. Оттам бързо се отправили към Скитополис, който отстои на шестстотин стадия от Йерусалим.
30. Но тамошните юдеи ги уверили, че жителите на Скитополис са благоразположени и се отнасят добре с тях дори по време на изпитания.
31. Затова, като им благодарили и ги призовали и занапред да са така благосклонни към юдейския народ, те си тръгнали за Йерусалим, понеже наближавал празникът на Седмиците.
32. След този празник, наречен Петдесетница, се отправили срещу Горгий, военачалник на Идумея,
33. който излязъл за битка с три хиляди войници и четиристотин конници.
34. Случило се така, че още в началото на сражението неколцина от юдеите паднали убити.
35. Доситей, конник от хората на Вакинор и храбър мъж, застигнал Горгий, сграбчил го за наметалото и силно го повлякъл – искал жив да плени проклетника. Но един от тракийските конници налетял върху него, посякъл му рамото и така Горгий се спасил с бягство в Мариса.
36. Междувременно хората на Есдрин, които от дълго време се сражавали, вече изнемогвали. Затова Юда призовал Господа да им се яви като съюзник и предводител в битката.
37. След това запял хвалебна песен на езика на предците си и с боен вик внезапно се нахвърлил върху хората на Горгий, като ги обърнал в бягство.
38. Тогава Юда се отправил с войската си към град Одулам. И понеже наближавал седмият ден, очистили се по обичая и отпразнували съботата.
39. На следващия ден хората на Юда дошли, както повелява дългът, да пренесат телата на загиналите и да ги положат заедно с роднините им в гробниците на предците.
40. Тогава под дрехите на всеки от умрелите намерили вещи, посветени на ямнийските идоли, макар законът да забранява това на юдеите. И на всички станало ясно защо са загинали те.
41. Затова всички прославили Господа, справедливия Съдия, Който открива скритото,
42. и отправили гореща молитва да бъде напълно заличен стореният грях. Доблестният Юда увещавал народа да се пази от грехове, защото с очите си видели какво се случило по вина на загиналите.
43. И като събрал дарение от около две хиляди драхми, според броя на мъжете, изпратил ги в Йерусалим, за да принесат жертва за грях. Той постъпил хубаво и благородно, с мисъл за възкресението.
44. Защото, ако не се надяваме, че падналите в битката ще възкръснат, излишно и напразно би било да се молим за мъртвите.
45. Но той съзнавал, че на умрелите в благочестие е отредена величествена награда. Каква свята и благочестива мисъл! Затова принесъл за мъртвите тази умилостивителна жертва – те да бъдат освободени от грях.