23. На това място имаше и голям змей, който вавилонците почитаха.
24. И царят се обърна към Даниил: „Не можеш да отречеш, че този бог е жив; затова, поклони му се!“
25. Даниил отговори: „На Господа, Моя Бог, се покланям, защото Той е Живият Бог!
26. А ти, царю, ако ми позволиш, аз ще умъртвя този змей без меч и тояга.“ Царят отвърна: „Позволявам ти!“
27. Тогава Даниил взе смола, лой и косми, омеси ги в едно и като направи от това буца, я хвърли в устата на змея. И щом я изяде, змеят се пръсна. А Даниил рече: „Ето вашите светини!“
28. Като чуха за това, вавилонците силно възнегодуваха и се опълчиха против царя с викове: „Царят стана юдеин! Събори Вил, уби змея, а жреците предаде на смърт!“
29. Те дойдоха при него и казаха: „Предай ни Даниил, иначе ще погубим и тебе, и дома ти!“
30. Като видя как твърдо настояват, царят се принуди да им предаде Даниил.
31. И те го хвърлиха в ямата с лъвове, където престоя шест дена.
32. В ямата имаше седем лъва и всеки ден им даваха за храна по две човешки тела и по две овце. Но тогава не им дадоха, за да разкъсат Даниил.
33. По това време в Юдея имаше един пророк на име Авакум. Той тъкмо беше сварил чорба и надробил хляб в паница и отиваше на нивата, за да занесе това на жътварите.
34. Но Господен ангел рече на Авакум: „Занеси обяда, който носиш, във Вавилон на Даниил, в ямата с лъвовете.“
35. Авакум отвърна: „Господи, аз никога не съм виждал Вавилон, пък и не зная за тази яма.“
36. Тогава Господният ангел го хвана за косите на главата, вдигна го и го занесе във Вавилон над ямата със силата на своя дух.
37. И Авакум извика: „Данииле, Данииле! Вземи обяда, който Бог ти изпраща!“
38. А Даниил възкликна: „Спомнил си Си за мене, Боже, и не си изоставил онези, които Те обичат!“
39. След това Даниил стана и яде, а в това време ангелът Божий в миг върна Авакум на мястото, откъдето го беше взел.