1. И след тези събития се случи следното. Йезреелецът Навутей имаше лозе край двореца на самарийския цар Ахав.
2. И Ахав каза на Навутей: „Продай ми лозето си. То ще бъде моя зеленчукова градина, защото е близо до моя дом, а вместо него ще ти дам по-добро лозе от него или ако ти е угодно, ще ти дам сребро, колкото ти струва.“
3. Но Навутей отговори на Ахав: „Да ме пази Господ да ти дам наследството от моите предци.“
4. Ахав се върна в дома си унил и намръщен поради думите, които йезреелецът Навутей му каза: „Няма да ти дам наследството от предците ми.“ Духом смутен, царят легна в леглото си, обърна се с лице към стената и не яде хляб.
5. Тогава жена му Йезавел дойде при него и го попита: „Защо духът ти е унил, че и хляб не ядеш?“
6. А той ѝ отговори: „Когато говорех с йезреелеца Навутей, му казах: „Дай ми твоето лозе за сребро или ако желаеш, ще ти дам друго лозе вместо него.“ А той ми каза, че няма да ми даде лозето.“
7. Тогава жена му Йезавел каза: „Ти сега трябва да покажеш, че си цар на Израил. Стани, яж хляб и бъди спокоен; аз ще ти дам лозето на йезреелеца Навутей.“
8. И тя написа писма от името на Ахав и като ги запечата с неговия печат, изпрати ги до старейшините и знатните, които живееха с Навутей.
9. В писмата тя написа дословно: „Обявете пост и поставете Навутей на предно място сред народа.
10. А срещу него поставете двама безотговорни човека, които да свидетелстват и да казват: „Ти похули Бога и царя“ – и след това го изведете и го убийте с камъни, за да умре.“
11. Тогава мъжете от града му, старейшините и знатните, които живееха в неговия град, направиха, както Йезавел им изпрати разпореждането, точно както беше писала в писмата, които им изпрати.
12. Те обявиха пост и поставиха Навутей на почетно място сред народа.
13. И двама безотговорни човека дойдоха, седнаха срещу него и свидетелстваха против него пред народа, като казаха: „Навутей похули Бога и царя.“ След това го изведоха от града, убиха го с камъни и той умря.
14. Тогава изпратиха да кажат на Йезавел: „Навутей е убит с камъни и вече умря.“
15. А Йезавел, като чу, че Навутей е бил убит с камъни и умрял, каза на Ахав: „Стани, вземи в притежание лозето на йезреелеца Навутей, който отказваше да ти го даде за сребро, понеже Навутей не е вече между живите. Той умря.“
16. Когато Ахав чу, че Навутей е мъртъв, стана и отиде на лозето на йезреелеца Навутей, за да го завладее.
17. И Господ отправи слово към тесвитеца Илия и каза:
18. „Стани и иди при израилския цар Ахав, който живее в Самария. Ето сега той е в Навутеевото лозе, където е отишъл да го завладее.
19. И кажи му: „Така казва Господ: „Ти уби, а пък още заграбваш наследствен имот?“ Така казва Господ: „На това място, където кучетата лизаха кръвта на Навутей, ще лижат и твоята“.“
20. Тогава Ахав каза на Илия: „Мой враже! Ти ме намери!“ А Илия отвърна: „Намерих те, защото ти се увлече да вършиш зло пред очите на Господа.
21. Така говори Господ: „Ето ще докарам бедствие върху тебе, ще те измета и ще изтребя всяко мъжко у Ахав,
22. и ще постъпя с дома ти, както с дома на Йеровоам, Наватовия син, и както с дома на Вааса, Ахиевия син, заради огорчението, с което ти Ме оскърби и увлече Израил в грях.“
23. Също за Йезавел Господ каза: „Кучетата ще ядат Йезавел при стената на Йезреел.
24. Който от Ахавовия род умре в града, него псетата ще го изядат; който умре на полето, него птиците ще го изкълват.“
25. Наистина, не е имало някой, подобен на Ахав, който да се е увличал да върши зло пред очите на Господа, към което го е подучвала жена му Йезавел;
26. той постъпваше отвратително, като следваше идолите, както правеха аморейците, които Господ беше изгонил пред лицето на израилтяните.“
27. И когато изслуша всички тези думи, Ахав раздра дрехите си, надяна своето вретище, постеше, спеше с вретището и ходеше обезсърчен.
28. Тогава Господ отправи слово към тесвитеца Илия и каза:
29. „Видя ли как Ахав се смири пред Мене? Поради това, че той се смири пред Мене, няма да изпратя бедствие в неговото време, но ще изпратя бедствия върху дома му в дните на неговия син.“