1. След три дена седях под дъба и ето от къпиновия храст се чу глас към мене и каза: „Ездра, Ездра!“
2. Аз отвърнах: „Ето ме, Господи.“ И се изправих на нозете си. Тогава Той ми рече:
3. „Аз се открих чрез къпината и говорих на Мойсей, когато Моят народ беше роб в Египет.
4. Изпратих го и изведох народа Си от Египет; и го доведох на планината Синай и го държах при Себе Си много дни.
5. Тогава му открих много чудеса, показах му тайните на времената и техния край и му заповядах:
6. „Тези думи обяви, а другите скрий!“
7. И сега говоря на тебе:
8. вложи в сърцето си знаменията, които ти показах, сънищата, които видя, и тълкуванията, които чу,
9. защото ти ще бъдеш взет измежду хората и ще общуваш с Моя Син и с подобни на тебе, докато се свършат времената.
10. А това време изгуби младостта си и времената приближават към старостта,
11. понеже това време е разделено на дванадесет части – деветте му части и половината от десетата част вече изминаха
12. и остава онова, което е след средата на десетата част.
13. И така, уреди сега дома си и вразуми народа си, утеши унизените и се отречи от тленния живот,
14. отстрани от себе си мислите за смъртта, отхвърли важното за човека, откъсни се от немощите на природата, остави настрана тягостните си помисли и се готви да се преселиш от тези времена.
15. Защото после ще настъпят повече неволи, отколкото си видял досега.
16. Колкото повече времето изнемощява от старост, толкова повече ще се множи злото за живите;
17. истината все повече ще се отдалечава и ще се приближава лъжата. Вече бърза да дойде орелът, който видя във видението си.“
18. Тогава аз отговорих: „Ето аз съм пред Тебе, Господи.
19. Аз ще отида, както Ти ми заповяда, и ще вразумя сегашния народ. Но кой ще научи онези, които ще се родят след това?
20. Светът лежи в тъмнина и живеещите в него са без светлина,
21. защото Твоят Закон е изгорен и затова никой не знае какво Ти си извършил или какво те трябва да вършат.
22. Но ако съм придобил милост пред Тебе, изпрати ми Светия Дух, за да опиша всичко, което е направено във времето отначало, което е било написано в Твоя закон, за да могат хората да намерят пътеката и да живеят онези, които поискат да живеят в последните времена.“
23. И Той ми отговори: „Иди, свикай народа и му кажи да не те търси в продължение на четиридесет дена.
24. А ти си приготви повече дъсчици за писане, вземи със себе си Сария, Даврия, Салемия, Етан и Асиел – тези петима сръчни бързописци,
25. и ела тук. И Аз ще запаля в сърцето ти светилото на разума, който няма да угасне, докато не се свърши онова, което ще започнеш да пишеш.
26. И когато свършиш това, едно обяви, а друго тайно предай на мъдрите. Утре в този час ти ще започнеш да пишеш.“
27. Тогава аз отидох, както Той ми заповяда, свиках целия народ и казах:
28. „Слушай, Израилю, тези думи:
29. нашите предци отначало бяха чуждоземци в Египет, ала бяха освободени оттам.
30. И приеха закон на живота, който не спазиха и който и вие след тях нарушихте.
31. И ви беше дадено да наследите земя, земята Сион. Но вашите предци и вие вършехте беззаконие и не следвахте пътищата, които Всевишният беше заповядал да следвате.
32. И Той, като справедлив Съдия, сега ви отне онова, което ви беше дарил.
33. И сега вие сте тук и вашите братя са сред вас.
34. Ако владеете вашите чувства и образовате разума си, ще съхраните живота си и след смъртта ще бъдете помилвани.
35. Защото след смъртта ще започне съд, когато ще оживеем. И тогава имената на праведните ще бъдат обявени и делата на нечестивите ще бъдат показани.
36. Но сега никой да не идва при мене и да не ме търси, докато изминат четиридесет дена!“
37. И взех аз петимата мъже, както Той ми заповяда, отидохме на полето и останахме там.
38. И ето на другия ден глас извика към мене: „Ездра, отвори си устата и изпий онова, с което ще те напоя.“
39. Аз отворих уста и ми беше подадена пълна чаша, напълнена като че ли с вода, но цветът ѝ беше като на огън.
40. Тогава взех и пих, изпълних се с разум и у мене се вля мъдрост, понеже паметта укрепи моя дух;
41. и устата ми се отвори и вече не се затвори.
42. Всевишният даде разум на петимата мъже и те пишеха поред онова, което им се казваше и което те не знаеха. През деня те пишеха,
43. а нощем ядяха хляб. Аз пък говорех денем, но и нощем не мълчах.
44. За четиридесет дена бяха написани деветдесет и четири книги.
45. И когато изтекоха четиридесет дена, Всевишният каза: „Първите, които ти написа, изложѝ на открито, за да ги четат достойни и недостойни,
46. но последните седемдесет запази, за да ги предадеш на мъдрите измежду народа,
47. защото в тях са проводникът на разума, изворът на мъдростта и реката на знанието.“ Така и сторих.