1. Тогава се натъжих, заплаках и в скръбта си се помолих:
2. „Справедлив си Ти, Господи, всички Твои дела и всички Твои пътища са изпълнени с милост и истина. Твоят съд е истинен, а Твоята присъда – справедлива за вечни времена!
3. Спомни си за мене и ме погледни милостиво! Не ме наказвай за греховете, които аз и моите предци сторихме пред Тебе, волно или неволно,
4. като пренебрегнахме Твоите заповеди. Затова Ти ни предаде на разграбване, пленничество и смърт, та всички народи, сред които бяхме разпръснати, да ни презират.
5. И сега са справедливи многото беди, с които ме наказваш заради греховете, които аз и моите предци извършихме, понеже не изпълнихме Твоите заповеди и се отклонихме от Твоята истина.
6. Затова постъпи с мене, както Ти смяташ за добре! Заповядай да ми отнемат духа, за да се освободя и да се превърна в пръст! Защото за мене е по-добре да умра, отколкото да живея в дълбока скръб и да слушам несправедливи укори! Освободи ме от тази неволя, за да се преселя във вечната обител, и не отвръщай лицето Си от мене!“
7. В същия ден Рагуиловата дъщеря Сара слушала в Екбатана Мидийска укори от бащините си слугини.
8. За това, че седем пъти я давали за жена, но злият дух Асмодей умъртвявал годениците преди брачната нощ, те ѝ казали: „Не ти ли е съвестно, че удуши мъжете си! Вече имаше седмина, а не взе името на никого от тях. И защо така зле се отнасяш с нас?
9. Щом са умрели, върви и ти при тях, та никога да не видим твой син или дъщеря!“
10. Като чула това, Сара така се натъжила, че решила да се обеси. Но си рекла: „Една съм на баща си. Ако сторя това, ще е срам за него и на старини ще го изпратя в гроба с горест в душата.“