1. В онези дни в Израил още нямаше цар. Дановото племе си търсеше своя дял земя, където да се засели, защото дотогава не му се беше паднал дял по наследство между Израилевите племена.
2. Затова Дановите потомци изпратиха от племето си петима храбри мъже от Цора и Естаол, за да огледат тази земя и да я проучат, като им казаха: „Отидете проучете тази земя.“ Те дойдоха в Ефремовата планина близо до дома на Миха и там пренощуваха.
3. Когато дойдоха при дома на Миха, те познаха гласа на младия левит, влязоха там и го попитаха: „Как си дошъл тука? Какво правиш на това място и защо си тука?“
4. Той им отговори: „Това и това направи Миха за мене, нае ме и аз му станах свещеник.“
5. Те му казаха: „Допитай се до Бога, за да разберем дали ще бъде благоприятен пътят, по който сме тръгнали.“
6. Свещеникът им каза: „Вървете с мир – пътят, по който сте тръгнали, е пред Господа.“
7. Петимата мъже тръгнаха и дойдоха в Лаис. Тук те видяха, че тамошните хора живеят спокойно и безгрижно, подобно на сидонци – тихо и без страх, защото в онази земя нямаше владетел и потисник. Те живееха далече от сидонците и с никого нямаха нищо общо.
8. Петимата души се завърнаха при съплеменниците си в Цора и Естаол и бяха попитани: „Какви вести носите?“
9. Те отговориха: „Станете да тръгнем на поход срещу тях. Огледахме тази земя, тя е твърде добра. Какво се двоумите? Не се колебайте, тръгвайте да завладеете тази земя.
10. Когато отидете, ще намерите един безгрижен народ, а онази земя е широка. Бог я предава под ваша власт. Мястото е такова, че няма оскъдица от нищо, което ражда земята.“
11. И така, те всички потеглиха оттам, от Дановото племе, от Цора и Естаол – шестстотин мъже, въоръжени с войнишки оръжия.
12. Те тръгнаха на битка и се разположиха на стан в Кириат-Ярим, в Юдея. Затова и до днес наричат онова място Махане-Дан. То се намира оттатък Кириат-Ярим.
13. Оттам поеха за Ефремовта планина и дойдоха до дома на Миха.
14. И петимата мъже, които бяха ходили да оглеждат земята Лаис, казаха на съплеменниците си: „Знаете ли, че в тези домове има ефод, терафим, истукан и излят кумир? Сега помислете какво да се прави.“
15. Там те се отбиха от пътя и влязоха в дома на младия левит, в дома на Миха, и го поздравиха.
16. Докато шестстотинте мъже от Дановото племе, въоръжени с войнишки оръжия, стояха при вратата,
17. петимата души, които бяха ходили да оглеждат тази земя, отидоха, влязоха там, взеха истукана и ефода, терафима и излетия кумир. А свещеникът стоеше при вратата с шестстотинте мъже, въоръжени с войнишки оръжия.
18. Когато влязоха в дома на Миха и взеха истукана, ефода, терафима и излетия кумир, свещеникът им каза: „Какво правите?“
19. Те му отговориха: „Мълчи! Сложи си ръката на устата си, ела с нас и бъди ни духовен отец и свещеник. По-добре ли е за тебе да бъдеш свещеник в дома на един човек, отколкото да бъдеш свещеник на племе или род в Израил?“
20. Това допадна на свещеника, той взе ефода, терафима и истукана и дойде при въоръжените хора.
21. Тогава те тръгнаха по обратния път и поставиха начело на похода децата, добитъка и скъпоценните си вещи.
22. Когато те се отдалечиха от дома на Миха, обитателите на домовете, съседни с Миховия дом, вдигнаха тревога, втурнаха се да преследват Дановите потомци
23. и викнаха към тях. Дановите потомци се обърнаха и казаха на Миха: „Какво става с тебе, че си събрал толкова хора?“
24. Миха отговори: „Вие ми взехте боговете, които бях направил, както и свещеника, а след това заминахте. Какво ми остава още, та казвате: „Какво става с тебе?“
25. Дановите потомци му казаха: „Замълчи пред нас! Иначе някои от нас ще се разсърдят и ще ви нападнат. Така ти ще загубиш живота си и семейството си.“
26. След това Дановите потомци поеха по пътя си, а Миха като видя, че те са по-силни от него, върна се и се прибра в своя дом.
27. Дановите потомци взеха това, което бе направил Миха, както и свещеника, който беше при него, и тръгнаха към Лаис срещу спокойния и безгрижен народ. Те го избиха с меч, а града изгориха с огън.
28. Никой не се притече на помощ на Лаис, защото той беше отдалечен от Сидон и жителите му живееха съвсем уединено. Този град се намираше в долина, в близост до Бет-Рехов. Там данци отново изградиха град и се заселиха в него.
29. Града нарекоха Дан по името на баща си Дан, потомък на Яков – а преди това този град се наричаше Лаис.
30. Тогава Дановите потомци поставиха взетия истукан. А Йонатан, син на Гирсон, Манасиевия син, както и синовете му, бяха свещеници в Дановото племе до деня, когато жителите на тази земя бяха отведени в плен.
31. Така те си поставиха направения от Миха истукан, който остана там през цялото време, докато Божият дом се намираше в Силом.