Старият Завет

Новият Завет

Притчи 20:3-17 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

3. Чест е за човека да се въздържа от спорове, а всеки глупец е избухлив.

4. Мързеливецът не иска да оре през есента; а потърси ли през лятото – тогава няма нищо.

5. Помислите в сърцето на човека са като дълбоки води, но разумният човек знае как да ги овладее.

6. Мнозина се хвалят с добродетелността си, но кой ще посочи истинския човек?

7. Праведният човек живее непорочно; неговите деца са щастливи наследници.

8. Царят, който седи на съдийски престол, отсява с очи всяко зло.

9. Кой може да каже: „Запазих чисто сърцето си, чист съм от греха си“?

10. Нееднаквите теглилки, нееднаквите мерки – и едното, и другото са мерзост пред Господа.

11. Дори и дете се изявява чрез постъпките си – дали поведението му е чисто и правилно.

12. Ухо, което слуша, и око, което гледа – Господ е създал и двете.

13. Не обичай спането, за да не осиромашееш; дръж будни очите си и ще имаш предостатъчна прехрана.

14. „Колко е лошо, колко е лошо“, казва купувач при покупко-продажба, а когато отмине, се хвали.

15. Може да има злато и много бисери, но истинската скъпоценност са разумните уста.

16. Вземи връхната дреха на този, който е станал поръчител за чужд човек в съда, и вземи него за залог вместо чужденеца.

17. Хляб, спечелен с измама, е сладък за човека, но после устата му се напълват с чакъл.

Прочетете пълната глава Притчи 20