1. Дойдох в градината си, сестрице невесто,обрах своята смирна със своите ухания,ядох медените си пити със своя мед,пих си виното със своето мляко.Яжте, приятели,пийте, обични, и се насищайте.
2. Заспала съм, но сърцето ми е будно.Ето гласът на моя възлюбен, който чука:„Отвори ми, сестрице, моя мила,моя гълъбице, моя съвършена!Защото главата ми е цяла с роса покрита,и косата с нощна влага.“
3. Но аз отговорих: „Съблякла съм туниката си, пак ли ще я обличам?Умила съм краката си, трябва ли да ги калям?“
4. Моят възлюбен протегна ръка през пролукатаи моята вътрешност се развълнува от него.
5. Станах да отворя на своя възлюбен.От ръцете ми капеше смирна,от пръстите ми се стичаше смирнапо дръжката на ключалката.
6. Отворих на своя възлюбен,а моят възлюбен бе се обърнал и беше си отишъл.Душата ми примря, докато говореше.Търсих го, но не го намерих;зовях го, но не ми отговори.
7. Срещнаха ме стражите, които обикалят града,набиха ме, израниха ме.Снеха ми булото стражите, които пазят стените.
8. Заклевам ви, дъщери йерусалимски:ако срещнете моя възлюбен,какво да му кажете – че изнемогвам от любов.
9. С какво твоят възлюбен е по-добър от другите възлюбени,о, най-прекрасна между жените?С какво твоят възлюбен е по-добър от другите,че ни заклеваш така?
10. Моят възлюбен е бял и румен,личен между десет хиляди други.
11. Главата му е чисто злато,къдрите му са вълнисти, черни като врана;
12. очите му – като гълъби край водни потоци,къпещи се в мляко, седящи в доволство;
13. Бузите му са като лехи,пълни с балсамови дървета, принасящи благовония.Устните му са лилия, от която капе смирна.
14. Ръцете му са златни колове, обсипани с топази.Коремът му е като лъскава слонова кост, обложена със сапфири.
15. Краката му са като мраморни стълбове,поставени върху подложки от чисто злато –изглед има като Ливан, величествен е като кедър.
16. Устата му е сладост. Той цял е прелест.Ето какъв е моят възлюбен, ето какъв е моят приятел,дъщери йерусалимски.