1. Тогава Иисус повика рувимците, гадците и половината Манасиево племе. Той им каза:
2. „Вие изпълнихте всичко, което Господният служител Мойсей ви заповяда и се вслушахте в гласа ми за всичко, което ви заповядах.
3. Вие не изоставяхте братята си през цялото време и до този ден точно спазихте заповедта на Господа, вашия Бог.
4. И сега Господ, вашият Бог, даде спокойствие на братята ви, както им беше говорил. Върнете се сега и идете в шатрите си, в земята на вашето владение, която Господният служител Мойсей ви беше дал отвъд Йордан.
5. Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който ви даде Господният служител Мойсей: да обичате Господа, своя Бог, да следвате всички Негови пътища, да спазвате заповедите Му, да се държите за Него и да Му служите от цялото си сърце и от цялата си душа.“
6. Тогава Иисус ги благослови и ги изпрати по техния път. И те отидоха по шатрите си.
7. На едната половина от Манасиевото племе Мойсей беше дал наследствен дял във Васан, а на другата половина Иисус даде дял с братята му в областта отсам Йордан на запад. Освен това когато Иисус ги отпращаше по шатрите им и ги благослови,
8. им каза: „С голямо богатство се връщате по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед, с желязо и с голямо изобилие от дрехи. Поделете плячката от враговете си със сродниците си.“
9. Тогава синовете на Рувим, синовете на Гад и половината Манасиево племе от Израилевите синове се обърнаха и тръгнаха от Силом, който е в ханаанската земя, за да отидат в земята Галаад, земята на Израилевите синове, от своите притежания, в която бяха въведени във владение чрез заповед на Господа чрез Мойсей.
10. Когато дойдоха в йорданската околност, която е в ханаанската земя, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината племе на Манасия изградиха там жертвеник край Йордан – внушителен жертвеник.
11. И Израилевите синове чуха да се говори: „Ето синовете на Рувим, синовете на Гад и половината Манасиево племе изградиха жертвеник срещу ханаанската земя, близо до околността на Йордан, близо до областта на Израилевите синове.“
12. Когато Израилевите синове чуха това, цялата общност на Израилевите синове се събра в Силом, за да отидат на война против тях.
13. И Израилевите синове изпратиха Финеес, син на свещеника Елеазар, до синовете на Рувим, до синовете на Гад и половината Манасиево племе в галаадската земя.
14. С него бяха десет предводители, по един родоначалник от всички племена на Израил. Всеки беше глава на дома на своите предци. Те бяха от селищата на Израил.
15. Те дойдоха при Рувимовите синове, синовете на Гад и половината Манасиево племе в галаадската земя и се обърнаха към тях с думите:
16. „Така казва цялата общност на Господа: „Какво е това непокорство, което извършихте срещу Израилевия Бог, отстъпвайки от Господа, като си изграждате жертвеник и се бунтувате против Господа?
17. Малко ли ни е престъплението на Фегор, от което не сме се очистили до днес? Това беше наказание върху обществото на Господа.
18. И вие днес отстъпвате от Господа! Ако се бунтувате против Господа днес, утре Той ще се разгневи против цялата Израилева общност.
19. Но ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, преминете в земята на владението на Господа, където Господ е разпънал скинията, и влезте във владение сред нас. Обаче не се бунтувайте против Господа! Не се бунтувайте против нас, изграждайки си жертвеник настрана от жертвеника на Господа, нашия Бог.
20. Не извърши ли Заровият син Ахан коварно престъпление спрямо проклетото? И гневът беше върху цялата Израилева общност, въпреки че той беше само един човек. Не погина ли той поради своето беззаконие?“
21. Тогава синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от Манасиевото племе отговориха на родоначалниците:
22. „Бог на боговете е Господ, Бог на боговете е Господ, Той е, Който знае, и Израил ще разбере! Ако се бунтуваме или отстъпваме от Господа, Той няма да ни пощади днес.
23. Ако сме съзидали жертвеник, за да отстъпим от Господа, и ако принасяме върху него всеизгаряния, хлебни жертви или извършваме върху него мирни жертви, нека Сам Господ отсъди!
24. Наистина сторихме това, изпълнени със страх да не би утре вашите синове да кажат на нашите синове: „Какво общо имате вие с Израилевия Бог?“
25. Господ постави Йордан за граница между нас и вас, синовете на Рувим и Гад. Вие нямате дял в Господа! Вашите синове могат да станат причина нашите синове да не се боят от Господа.
26. Затова ние казахме: „Да сторим съобразно нашето положение, като издигнем жертвеник – не за всеизгаряния, нито за други жертви.
27. По-скоро той да бъде свидетелство между нас и вас, между нашите потомци след нас да изпълняваме служба на Господа в Негово присъствие с нашите всеизгаряния, нашите други жертви и благодаренията ни.“ И утре вашите синове няма да могат да кажат на нашите синове: „Вие нямате дял в Господа.“
28. И ние си казахме: „Когато утре се обърнат към нас или към нашите потомци, ние ще кажем: „Виждате ли подобието на Господния жертвеник, което направиха нашите предци? Той не е за всеизгаряния, нито за други жертви, но за да бъде свидетелство между нас и вас.“
29. Но да бъдем проклети, ако се бунтуваме против Господа или отстъпваме днес от Господа, като изграждаме жертвеник за всеизгаряния, за хлебни жертви и други жертви настрана от жертвеника на Господа, нашия Бог, който е пред скинията!“
30. Свещеникът Финеес, първенците на общността и Израилевите предводители на области, които бяха с него, чуха това, което казаха синовете на Рувим, синовете на Гад и синовете на Манасия. Според тях това беше добро.
31. Тогава синът на свещеника Елеазар, Финеес, каза на синовете на Рувим, синовете на Гад и на синовете на Манасия: „Днес разбрахме, че Господ е сред нас. Тъй като вие не сте извършили това престъпление против Господа, избавихте Израилевите синове от ръката на Господа.“
32. И синът на свещеника Елеазар, Финеес, се върна с първенците от синовете на Рувим и синовете на Гад от галаадската страна в ханаанската земя при Израилевите синове. Те донесоха вестта за случилото се.
33. И израилтяните одобриха тази вест. Те благословиха Бога и вече не говореха за тръгване на война против тях, за да унищожат земята, на която живееха синовете на Рувим, и синовете на Гад.
34. И синовете на Рувим и синовете на Гад дадоха име на жертвеника: Ед, т.е. свидетелство между нас, че Господ е истинският Бог.