2. Господ каза на Едом: „Ето Аз те направих незначителен между народите, поради което ти си силно презрян.
3. Гордостта на твоето сърце те е заблудила: ти живееш в скални пукнатини, на високо място, и си казваш: „Кой ще ме повали на земята?“
4. Но макар да се издигаш нависоко като орел и да устройваш гнездото си сред звездите, Аз, Господ, ще те сваля дори и оттам.
5. Нима крадци са идвали при тебе или нощни грабители, та си толкова разорен? Но те щяха да откраднат толкова, колкото им трябва. Ако бяха дошли при тебе берачи на грозде, не щяха ли да оставят поне баберки?
6. Как е претърсена едомската земя и как са ограбени скривалищата ѝ!
7. Всички твои съюзници ще те отпратят чак до границите, ще те измамят, ще те надвият тези, които живееха в мир с тебе, онези, които ядат хляба ти, ще ти устроят капан, който ти няма да забележиш.
8. Няма ли това да се сбъдне тогава – казва Господ, – когато ще погубя мъдрите в Едом и благоразумните – в планината на Исав?
9. Твоите воини ще бъдат обзети от страх, Темане, за да бъдат погубени с клане всички в планината на Исав.
10. Ще потънеш в срам и ще бъдеш изтребен завинаги, защото ти потискаше брат си Яков.