1. Братя мои! Не бива мнозина от вас да стават учители, защото знаете, че ние, учителите, ще бъдем съдени по-строго.
2. Ние всички много грешим. Ако някой не греши в думите си, той е съвършен човек, способен да обуздае цялото си тяло.
3. Ето ние слагаме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и направляваме цялото им тяло.
4. Също и корабите: макар и да са толкова големи и да ги тласкат бурни ветрове, със съвсем малко кормило кормчията ги насочва накъдето пожелае.
5. Така и езикът е нещо малко, а за големи работи се хвали. Ето малкият огън каква голяма гора подпалва!
6. И езикът е огън, свят на неправдата. Езикът е заел такова място в тялото, че скверни цялото ни тяло и подпалва колелото на живота ни, сам той подпалван от геената.
7. Защото всякакви зверове и птици, влечуги и риби се укротяват и са укротени от човешката природа,
8. но езика никой човек не може да укроти. Той е неудържимо зло, пълен със смъртоносна отрова.
9. С него благославяме Бог и Отец, с него и кълнем хората, сътворени по Божие подобие.
10. От една и съща уста излизат и благословия, и проклятие. Братя мои, не бива това да бъде така.
11. Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?
12. Братя мои, нима може смокинята да ражда маслини или лозата – смокини? Тъй от един извор не може да тече и солена, и сладка вода.
13. Който между вас е мъдър и разумен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в мъдро смирение.
14. Но ако в сърцето си имате горчива завист и сте свадливи, не се самоизтъквайте и не се противопоставяйте на истината.
15. Това не е мъдростта, която идва отгоре, а земна, плътска, бесовска.
16. Защото където има завист и свадливост, там има безредие и всякакви злини.
17. А мъдростта, която идва отгоре, първо е чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милосърдие и добрини, безпристрастна и искрена.
18. Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.