глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22

Старият Завет

Новият Завет

Откровение 6 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Снемане на шестте печата

1. И видях, когато Агнецът сне първия от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва с гръмовит глас: „Ела и виж!“

2. И видях – ето бял кон и на него ездач с лък; и му беше даден венец, и той излезе победоносно, за да побеждава.

3. А когато сне втория печат, чух второто живо същество да казва: „Ела и виж!“

4. И излезе друг кон – огненочервен, а на ездача му беше дадено да отнеме мира от земята, тъй че хората да се убиват един друг. И му беше даден голям меч.

5. А когато сне третия печат, чух третото живо същество да казва: „Ела и виж!“ И видях – ето черен кон, а ездачът му имаше везни в ръката си.

6. И чух глас, сякаш излизащ от четирите живи същества, да казва: „Половин кило жито за надница и кило и половина ечемик за надница, но елея и виното да не повредиш!“

7. А когато сне четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество да казва: „Ела и виж!“

8. И видях – ето сивозелен кон и на него ездач, чието име беше Смърт и адът го следваше. И им се даде власт над едната четвърт част на земята да умъртвяват с меч и глад, с чума и с диви зверове.

9. А когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на убитите заради Божието слово и заради свидетелството, което те дадоха.

10. И викаха с висок глас: „Докога, свети и истинни Владико, няма да съдиш и няма да наказваш живеещите по земята за нашата кръв?“

11. И на всеки от тях бяха дадени бели дрехи и им се каза да отпочинат още малко време, докато се допълни броят на техните съслужители и на братята им, които ще бъдат убити като тях.

12. А когато сне шестия печат, ето видях: стана голямо земетресение и слънцето почерня като вретище, и месечината стана съвсем като кръв.

13. Звездите от небето паднаха на земята, както късните незрели плодове падат, разлюлени от силен вятър.

14. И небето се отдръпна и се нави като свитък, а всички планини и острови се отместиха от местата си.

15. Тогава земните царе и велможите, хилядниците, богатите и силните, всеки роб и свободен се скриха в пещери и по планински скали,

16. като казваха на планините и на скалите: „Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седналия на престола и от гнева на Агнеца.

17. Защото дойде великият ден на гнева Му, кой ще може да устои?“