1. След това видях – ето Агнецът стои на планината Сион и заедно с Него сто четиридесет и четири хиляди души, които имаха на челата си написано Неговото име и името на Неговия Отец.
2. И чух глас от небето като шум от буйни води и като звук от силен гръм, и звукът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си.
3. Те пееха нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците. И никой не можеше да научи тази песен освен онези сто четиридесет и четири хиляди души, които бяха изкупени от земята.
4. Тези са, които не са се осквернили с жени, защото са девствени. Тези са, които следват Агнеца, където и да отиде. Те са изкупени измежду хората като първи плодове, посветени на Бога и Агнеца.
5. В устата им не се намери лъжа – те са непорочни пред Божия престол.
6. И видях друг ангел да лети високо в небето. Той имаше вечно благовестие, за да проповядва на земните жители, на всеки народ и род, език и племе.
7. Той каза с висок глас: „Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд. Поклонете се пред Онзи, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори.“
8. И друг ангел, втори, го последва и каза: „Падна, падна вече Вавилон, великият град, защото напои всички народи със силното вино на блудството си.“
9. И още един ангел ги последва, като извика с висок глас: „Който се поклони на звяра и на изображението му и бъде белязан със знак на челото си или на ръката си,
10. той ще пие от виното на Божията ярост, вино неразводнено, налято в чашата на гнева Му, и ще бъде измъчван с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнеца.
11. Димът от мъчението им ще се издига за вечни времена и няма да имат покой ни денем, ни нощем онези, които се покланят на звяра и на изображението му и които бъдат белязани със знака на името му.“
12. Тук е необходимо търпението на вярващите, на тези, които спазват Божиите заповеди и вярата в Иисус.
13. И чух глас от небето да ми казва: „Напиши: „Блажени са мъртвите, които отсега умират в името на Господа. Да – казва Духът, – нека те починат от усиления си труд, защото делата им ги следват“.“
14. И видях – ето светъл облак, и Седналият на облака беше подобен на Сина човешки; на главата Си имаше златен венец, а в ръката Си – остър сърп.
15. И друг ангел излезе от храма и извика с висок глас на Онзи, Който седеше на облака: „Изпрати сърпа Си и пожъни, защото е дошъл часът за жътва – земната жътва е узряла.“
16. Тогава Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята и земята беше пожъната.
17. И друг ангел излезе от храма, който е на небето. Той също носеше остър сърп.
18. И друг ангел излезе от мястото на жертвеника. Той имаше власт над огъня и със силен глас извика към онзи, който държеше острия сърп: „Изпрати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му узря.“
19. Ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли гроздето в големия жлеб на Божия гняв.
20. Жлебът беше утъпкан вън от града и кръв потече от жлеба, като стигна чак до юздите на конете, на хиляда и шестстотин стадия.