1. Като видя народа, Той се изкачи на планината и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.
2. И Той започна да ги поучава, като казваше:
3. „Блажени са бедните по дух, защото тяхно е небесното царство.
4. Блажени са скърбящите, защото те ще се утешат.
5. Блажени са кротките, защото те ще наследят земята.
6. Блажени са гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
7. Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани.
8. Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9. Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени синове Божии.
10. Блажени са гонените заради правда, защото тяхно е небесното царство.
11. Блажени сте вие, когато ви похулят и преследват и злостно кажат против вас всякакви лъжи заради Мене.
12. Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.“
13. „Вие сте солта на земята. Но ако солта се обезсоли, с какво ще се направи солена? Тя вече не става за нищо, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.
14. Вие сте светлината на света. Не може да се укрие град, който е навръх планина.
15. Също така когато запалят светило, не го поставят под крина, а на светилник и свети на всички вкъщи.
16. Тъй да светне пред хората светлината ви, че да могат да видят добрите ви дела и да прославят вашия небесен Отец.“
17. „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или Пророците. Не съм дошъл да ги наруша, но да ги изпълня,
18. защото наистина, казвам ви: докато преминат небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
19. И тъй, който наруши дори най-маловажната от тези заповеди и така поучи хората, той ще бъде най-малък в небесното царство; а който ги изпълни и поучи така хората, той ще бъде голям в небесното царство.
20. Защото, казвам ви: ако вашата праведност не надмине тази на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.“
21. „Слушали сте, че бе казано на древните израилтяни: Не убивай, а онзи, който убие, ще бъде намерен за виновен пред съда.
22. Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, ще бъде обвинен пред съда, и който каже на брата си „празноглавецо“, ще бъде отговорен пред висшия съд, а който пък каже „уродливецо“, ще бъде хвърлен в ада.
23. И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
24. остави дара си пред жертвеника и иди най-напред да се помириш с брат си, пък тогава се върни и принеси дара си.
25. Помирявай се с противника си бързо, докато си на път с него към съда, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията – на стражата и да бъдеш хвърлен в тъмница.
26. Истината ти казвам: няма да излезеш оттам, докато не платиш последната стотинка.“
27. „Слушали сте, че бе казано на древните израилтяни: „Не прелюбодействай!“
28. Аз пък ви казвам, че всеки, който погледне жена и я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.
29. И ако дясното ти око те въвежда в съблазън, извади го и го изхвърли. По-добре е да загубиш една част от тялото си, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в ада.
30. И ако дясната ти ръка те въвежда в съблазън, отсечи я и я изхвърли. По-добре е да загубиш една част от тялото си, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в ада.“
31. „Казано бе също: „Ако някой изостави жена си, нека ѝ даде разводно писмо“.
32. Аз пък ви казвам: Всеки, който изостави жена си, освен поради прелюбодейство, той я прави прелюбодейка, и ако някой се ожени за изоставена жена, той прелюбодейства.“
33. „Слушали сте още, че бе казано на древните израилтяни: „Не се кълни лъжливо, но изпълнявай обещанията си пред Господа.“
34. Аз пък ви казвам: никак да не се кълнете – нито в небето, защото то е престол на Бога,
35. нито в земята, защото тя е Негово подножие; нито в Йерусалим, защото е град на великия Цар.
36. И в главата си да не се кълнеш, защото не можеш да направиш ни един косъм да израсне бял или черен.
37. Но думата ви да бъде: „Да – да; не – не.“ Каквото е повече от това, то е от лукавия.“
38. „Слушали сте, че бе казано: „Око за око и зъб за зъб.“
39. Аз пък ви казвам: Да не въздавате за стореното зло. Но ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.
40. А на този, който иска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха.
41. И ако някой те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.
42. Давай на този, който проси от тебе, и не се отвръщай от онзи, който ти иска назаем.“
43. „Слушали сте, че бе казано: „Обичай ближния си и мрази врага си.“
44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и се молете за онези, които ви обиждат и гонят,
45. за да бъдете синове на вашия небесен Отец, защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри и дава дъжд на праведни и неправедни.
46. Понеже, ако обичате онези, които ви обичат, каква награда бихте заслужили? Не правят ли същото и митарите?
47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?
48. И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и вашият небесен Отец.“