1. Когато Иисус завърши с всички тези думи поучението Си, каза на учениците Си:
2. „Знаете, че след два дена ще бъде Пасха и Синът човешки ще бъде предаден на разпятие.“
3. Тогава първосвещениците, книжниците и стареите на народа се събраха в двора на първосвещеника, на име Каяфа
4. и след съвещание решиха да уловят с измама Иисус и да Го убият.
5. „Само да не бъде на празника“, казваха, „за да не стане смут сред народа.“
6. А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения,
7. пристъпи към Него една жена, която носеше алабастров съд със скъпо миро, и започна да го излива върху главата Му, докато Той ядеше.
8. Като видяха това, учениците Му зароптаха и казаха: „Защо е това прахосване?
9. Защото това миро можеше да се продаде за много пари и те да се раздадат на сиромаси.“
10. Като забеляза това, Иисус им каза: „Защо обърквате жената? Тя извърши добро дело за Мене;
11. защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате.
12. Като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.
13. Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“
14. Тогава един от дванадесетте ученици, на име Юда Искариот, отиде при първосвещениците
15. и попита: „Какво ще ми дадете, ако ви Го предам?“ А те му дадоха тридесет сребърника.
16. И оттогава той търсеше удобен случай да Го предаде.
17. А в първия ден на Безквасници учениците дойдоха при Иисус и Му рекоха: „Къде искаш да Ти приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“
18. И Той рече: „Идете в града у еди-кого си и му кажете: „Учителят казва: „Времето Ми наближава, у тебе ще направя пасхалната вечеря с учениците Си“.“
19. И учениците направиха тъй, както им заръча Иисус, и приготвиха пасхалната вечеря.
20. А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици;
21. и докато ядяха, каза: „Истината ви казвам: един от вас ще Ме предаде.“
22. Те много се наскърбиха и всеки от тях започна да Го пита: „Да не съм аз, Господи?“
23. А Той им отговори с думите: „Който натопи залъка си с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.
24. И тъй, Синът човешки отива, както е писано за Него; но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“
25. А Юда, който Го предаде, рече: „Да не съм аз, Учителю?“ Иисус му отвърна: „Ти сам го каза.“
26. И докато ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и го раздаде на учениците с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“
27. И като взе чашата, изрече благодарствена молитва, даде им и каза: „Пийте от нея всички,
28. защото това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете.
29. И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този лозов плод до онзи ден, когато ще пия новото вино с вас в царството на Моя Отец.“
30. И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
31. Тогава Иисус им рече: „Всички вие ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: „Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете на стадото.“
32. А след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“
33. Тогава Петър Му рече: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз никога няма да отстъпя.“
34. Иисус му рече: „Истината ти казвам, че тази нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“
35. Петър Му отвърна: „Дори ако трябва да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото рекоха и всички ученици.
36. След това Иисус отиде с тях на едно място, наричано Гетсимания, и каза на учениците: „Поседете тук, докато Аз отида по-нататък да се помоля.“
37. И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува.
38. Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с Мене.“
39. И като се поотдалечи, падна по лице и се молеше с думите: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“
40. И се върна при учениците, и ги намери да спят, и каза на Петър: „Толкова ли не можахте един час да стоите будни с Мене?
41. Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.“
42. Като се отдалечи за втори път, пак се помоли с думите: „Отче Мой, ако не може да Ме отмине тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.“
43. И като дойде, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали.
44. Остави ги и пак отиде, та се помоли за трети път, като изрече същите думи.
45. Тогава отиде при учениците Си и ги попита: „Още ли спите и почивате? Ето настъпи часът и Синът човешки се предава в ръцете на грешници.
46. Ставайте, да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“
47. И докато Той още говореше, ето дойде Юда, един от дванадесетте, и с него много народ, с ножове и тояги, изпратен от първосвещениците и стареите на народа.
48. А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях знак: „Когото целуна за поздрав, Той е; заловете Го!“
49. И веднага се приближи до Иисус и каза: „Радвай се, Учителю!“ И Го целуна.
50. А Иисус му отговори: „Приятелю, защо си дошъл?“ Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха.
51. И ето един от онези, които бяха с Иисус, протегна ръка, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, му отряза ухото.
52. Тогава Иисус му каза: „Върни ножа си на мястото му; защото всички, които вадят нож, от нож ще загинат;
53. или мислиш, че не мога да помоля Своя Отец и Той веднага ще Ми изпрати повече от дванадесет легиона ангели?
54. Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?“
55. После Иисус се обърна към народа: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас в храма и поучавах, и не Ме хванахте.
56. Но всичко това става, за да се сбъднат Писанията на пророците.“ Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.
57. А онези, които хванаха Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където се бяха събрали книжниците и стареите.
58. Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника, и като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.
59. А първосвещениците и стареите, и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт;
60. и не можаха да намерят, макар да дойдоха много лъжесвидетели. Най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели
61. и рекоха: „Този каза: „Мога да разруша Божия храм и за три дни да го съградя“.“
62. И тогава първосвещеникът стана и Му рече: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“
63. Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му каза: „Заклевам Те в Живия Бог да ни кажеш, Ти ли си Христос, Синът Божий?“
64. Иисус му отговори: „Ти сам го рече! Казвам ви обаче: занапред ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“
65. Тогава първосвещеникът разкъса дрехата си и рече: „Той богохулства! За какво са ни нужни вече свидетели? Ето сега чухте богохулството Му.
66. Какво мислите?“ А те отговориха с думите: „Виновен е и трябва да умре.“
67. Тогава започнаха да Го заплюват и да Го бият по лицето, а други Му удряха плесници
68. и казваха: „Ако си пророк, Христе, отгатни кой Те удари?“
69. А Петър седеше вън на двора. И една слугиня се приближи до него и каза: „И ти беше с Иисус Галилееца.“
70. Но той се отрече пред всички с думите: „Не зная какво говориш.“
71. А когато отиваше към вратата, видя го друга и каза на онези, които бяха там: „И този беше с Иисус Назарянина.“
72. А той пак се отрече под клетва: „Не познавам този Човек.“
73. Малко по-късно се приближиха онези, които стояха наоколо, и казаха на Петър: „Наистина и ти си от тях, защото и говорът ти те издава.“
74. Тогава той започна да се кълне и да уверява: „Не познавам този Човек.“ И веднага пропя петел.
75. И Петър си спомни думите, казани му от Иисус: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като излезе вън, горчиво плака.