1. А Иисус продължи да им говори с притчи и каза:
2. „Небесното царство е подобно на един цар, който направи сватба на сина си;
3. и разпрати слугите си да извикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат.
4. Пак изпрати други слуги с думите: „Кажете на поканените: „Ето приготвих угощението си, телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово. Елате на сватбата“.“
5. Но те не го зачетоха и отидоха кой на нива, кой по търговия.
6. Други пък хванаха слугите му, поругаха ги и ги убиха.
7. Като чу за това, царят се разгневи, изпрати войските си, погуби убийците на слугите и изгори града им.
8. След това каза на слугите си: „Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.
9. Затова идете по кръстопътищата и всички, които срещнете, поканете ги на сватбата.“
10. И слугите, като излязоха по пътищата, събраха всички, които срещнаха – и лоши, и добри, и сватбеният дом се напълни с гости.
11. Царят, като влезе да види насядалите, забеляза там един човек, който не бе облечен в сватбарска премяна,
12. и му каза: „Приятелю, как си влязъл тук, като не си в сватбарска премяна?“ А онзи не каза нито дума.
13. Тогава царят рече на слугите: „Вържете му ръцете и нозете, вдигнете го и го хвърлете навън – в тъмнината, там ще има плач и скърцане със зъби,
14. защото мнозина са звани, а малцина – избрани“.“
15. Тогава фарисеите се събраха и обсъдиха как да Го уловят в някоя дума.
16. И изпратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: „Учителю, знаем, че си справедлив, вярно поучаваш за Божия път и не се влияеш от никого, тъй като не гледаш кой какъв е.
17. Затова кажи ни как Ти се струва: право ли е да се дава данък на кесаря, или не?“
18. Но Иисус видя лукавството им и рече: „Защо Ме изкушавате, лицемери?
19. Покажете Ми една монета, с която плащате данък.“ Те му донесоха един динарий.
20. Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“
21. Те Му отговориха: „На кесаря.“ Тогава им каза: „Като е така, отдайте кесаревото на кесаря, а Божието – на Бога.“
22. И като чуха това, те се учудиха, оставиха Го и си отидоха.
23. В същия ден дойдоха при Него садукеи, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха с думите:
24. „Учителю, Мойсей е казал: „Ако някой умре бездетен, нека брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брата си.“
25. И тъй, у нас имаше седем братя. Първият се ожени и умря, и понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си,
26. същото стана и с втория, и с третия, та чак до седмия.
27. А след всички умря и жената.
28. Така че след възкресението на кого от седмината ще бъде тя жена? Понеже всички я имаха.“
29. А Иисус им отвърна: „Заблуждавате се, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила.
30. Защото след възкресението нито ще се женят, нито ще се омъжват, но ще живеят като ангели Божии на небесата.
31. А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото ви от Бога, Който казва:
32. „Аз съм Бог на Авраам и Бог на Исаак, и Бог на Яков. Бог не е Бог на мъртви, а на живи“.“
33. И народът, като Го изслуша, остана удивен от учението Му.
34. Но фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се заедно
35. и един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
36. „Учителю, коя заповед е най-голяма в Закона?“
37. А Иисус му отговори: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум:
38. тази е първа и най-голяма заповед.
39. А втора, подобна на нея, е: „Възлюби ближния си като себе си“;
40. на тези две заповеди се крепят целият Закон и Пророците.“
41. И когато фарисеите се бяха събрали, Иисус ги запита:
42. „Какво мислите за Христос? Чий син е?“ Отвърнаха Му: „На Давид.“
43. Той им каза: „Как тогава Давид, напътван от Духа, Го нарича Господ, като казва:
44. „Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти“.“
45. И тъй: ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?“
46. И никой не можеше да Му отговори нито дума, нито пък някой дръзна от този ден нататък нещо да Го попита.