27. А тя рече: „Да, Господи, но и кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.“
28. Тогава Иисус ѝ отговори: „Жено, голяма е вярата ти! Нека бъде, както желаеш.“ И от онзи час дъщеря ѝ оздравя.
29. Иисус тръгна оттам и дойде при Галилейското езеро. Изкачи се на височината и седна там.
30. И дойде при Него много народ, сред който имаше куци, слепи, неми, недъгави и много други; поставиха ги пред нозете на Иисус и Той ги изцели.
31. Така че народът се чудеше, като гледаше неми да проговарят, недъгави да оздравяват, куци да прохождат и слепи да проглеждат. И прославиха Бога Израилев.
32. А Иисус повика учениците Си и им каза: „Жал Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, за да не им прималее по пътя.“
33. И учениците Му казаха: „Откъде да вземем в това ненаселено място толкова хляб, за да нахраним толкова народ?“
34. Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем хляба и няколко рибки.“
35. Тогава заповяда на народа да насяда на земята.
36. И като взе седемте хляба и рибите, изрече благодарствена молитва, разчупи и даде на учениците Си, а учениците – на народа.
37. Ядоха всички и се наситиха. И събраха останали къшеи седем пълни коша.
38. А хората, които ядоха, бяха четири хиляди, без жените и децата.