11. Загрижен съм за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.
12. Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не ме обидихте.
13. Знаете, че когато ви благовестих за първи път, бях останал поради телесна болест.
14. И въпреки това мое телесно изпитание вие не ме презряхте и не се погнусихте, но ме приехте като Божий ангел, като Иисус Христос.
15. Колко въодушевени бяхте тогава! Уверявам ви, че ако можеше, очите си щяхте да извадите и да ми ги дадете.
16. Нима сега ви станах враг, като ви говоря истината?
17. Онези се стремят към вас не за добро; те искат да ви отлъчат от мене, за да се стремите вие към тях.
18. Добре е да се стремите към доброто винаги, а не само когато съм сред вас.
19. Деца мои, аз отново изпитвам родилни мъки за вас, докато във вас бъде изобразен Христос.
20. Бих искал сега да бъда помежду ви и да ви говоря с друг глас, защото не зная какво да направя за вас.
21. Кажете ми вие, които желаете да се подчинявате на закона: не се ли вслушвате в закона?
22. Защото е писано: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.
23. Но този, който беше от робинята, се роди само според природата, а който беше от свободната – според Божие обещание.
24. Това е казано иносказателно. Това са двата завета. Единият е от Синайската планина и се ражда за робство. Той е Агар,
25. понеже Агар означава планината Синай в Арабия и съответства на сегашния Йерусалим, който живее в робство с децата си.
26. А небесният Йерусалим е свободен: той е майка на всички ни.
27. Защото е писано: „Ликувай, неплодна, която не си раждала, ликувай от радост и възкликни ти, която не си се превивала от родилни болки, защото синовете на самотната са много повече от синовете на омъжената.“
28. Ние пък, братя, сме като Исаак – деца на обещание.