31. А те отговориха: „Повярвай в Господ Иисус Христос и ще се спасите ти и твоят дом.“
32. И възвестиха словото на Господа на него и на всички, която бяха в къщата му.
33. Тъмничарят ги прибра в същия нощен час, уми раните им и веднага се кръстиха сам той и всичките му близки.
34. И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, че бе повярвал в Бога.
35. А когато се съмна, управниците изпратиха съдебни служители със заповед: „Освободи онези хора.“
36. Тъмничарят съобщи за това на Павел: „Управниците изпратиха да ви освободим. Затова излезте сега и си отидете с мир.“
37. Но Павел им рече: „Нас, макар и римски граждани, ни биха пред народа без съд и ни хвърлиха в тъмница, а сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и сами ни изведат.“
38. Съдебните служители предадоха тези думи на управниците. Като чуха, че са римски граждани, те се уплашиха
39. и дойдоха да се извинят пред тях, изведоха ги и ги помолиха да напуснат града.
40. Като излязоха от тъмницата, те отидоха у Лидия, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.