1. И това е благословението, с което Божият човек Мойсей благослови израилевите синове преди смъртта си.
2. И той каза: ГОСПОД дойде от Синай и ги озари от Сиир; заблестя от планината Фаран и дойде от светите си множества; от дясната Му страна излезе огнен закон за тях.
3. Да, Той люби народите; всичките Му светии са в ръката Ти, седят при краката Ти, всеки приема думите Ти.
4. Мойсей ни заповяда закон, наследство за събранието на Яков.
5. И Той беше цар в Есурун, когато началниците на народа се събраха, всичките израилеви племена заедно.
6. Да живее Рувим и да не умре, и мъжете му да бъдат многобройни!
7. А това каза за Юда: Чуй, ГОСПОДИ, гласа на Юда и доведи го при народа му. Ръцете му да бъдат достатъчни за него и Ти му бъди помощ срещу противниците му!
8. А за Леви каза: Тумимът Ти и Уримът Ти да бъдат със светия ти човек, когото си изпитал в Маса, и с когото си се карал при водите на Мерива;
9. който каза за баща си и за майка си: Не съм ги видял. – и не призна братята си и не знаеше синовете си; защото съблюдаваха словото Ти и опазиха Твоя завет.
10. Те ще учат Яков на Твоите правила и Израил на Твоя закон. Ще сложат тамян пред Теб и цели всеизгаряния на олтара Ти.
11. Благослови, ГОСПОДИ, богатството му и благоволи в делото на ръцете му; смажи слабините на онези, които въстават против него, и на онези, които го мразят, за да не станат повече!