22. Защото огън пламна в гнева Ми и ще гори до най-дълбокия Шеол; ще изгори земята с реколтата є и ще запали основите на планините.
23. Ще натрупам злини върху тях, ще хвърля срещу тях стрелите си.
24. Ще излинеят от глад, ще бъдат изпоядени от треска и страшен мор и ще изпратя върху тях зверски зъби и отровата на пълзящите в праха.
25. Вън мечът, а вътре ужас ще погубва младежа и девойката, кърмачето и белокосия старец.
26. Щях да кажа: Ще ги разпилея, ще излича спомена за тях отсред хората! –
27. ако не се боях от предизвикателството на врага, да не би противниците им да разберат погрешно, да не би да кажат: Издигнатата ни ръка направи всичко това, а не ГОСПОД.
28. Защото са народ, изгубил всякакъв разсъдък и разум няма в тях.
29. О, да бяха мъдри, да разбираха това, да бяха размислили за края си!
30. Как би могъл един да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не ги беше продала и ГОСПОД не ги беше предал!
31. Защото тяхната канара не е като нашата Канара – дори самите ни врагове съдят за това.
32. Понеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските ниви; гроздето им е отровно грозде, гроздовете им са горчиви.
33. Виното им е драконова отрова и смъртоносна змийска отрова.
34. Това не е ли скрито у Мен, запечатано в съкровищниците Ми?
35. Отмъщението е Мое и възмездието за времето, когато кракът им ще се подхлъзне, защото денят на гибелта им е близо и неизбежното бърза към тях.
36. Защото ГОСПОД ще съди народа Си и ще се смили над слугите Си, когато види, че изчезна силата им, и че не остана никой – роб или свободен.
37. И ще каже: Къде са боговете им, канарата, на която се уповаваха,
38. които ядяха тлъстината на жертвите им и пиеха виното на възлиянието им? Нека те станат и ви помогнат, нека те ви бъдат закрила!