1. Как седи самотен многолюдният град! Стана като вдовица великата столица между народите! Княгинята между областите е унизена до принудителен труд!
2. Горчиво плаче нощем и сълзите є са по бузите є. Между всичките є любими няма кой да я утешава; всичките є приятели я предадоха, станаха є врагове.
3. Юда се пресели от гнет и тежка робия. Живее между езичниците, не намира покой. Всичките му преследвачи го стигнаха сред притесненията.
4. Тъжни са пътищата за Сион, защото никой не идва на празниците. Всичките му порти са пусти, свещениците му въздишат, девиците му са наскърбени и сам той е в горест.
5. Противниците му взеха връх, враговете му благоденстват, защото ГОСПОД му нанесе скръб заради многото му престъпления. Дечицата му отидоха в плен пред противника.
6. И побягна от сионската дъщеря цялото є великолепие. Първенците є станаха като елени, които не намират паша, и безсилни отидоха пред преследвача.
7. В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни всички желани неща, които имаше от древни времена – сега, когато народът му падна в ръката на противника и няма кой да му помогне. Противниците го видяха, засмяха се на свършека му.
8. Тежко съгреши ерусалимската дъщеря, затова стана нечиста. Всички, които я почитаха, я презряха, защото видяха голотата є. И сама тя въздиша и се обръща назад.
9. Нечистотата є е в полите є, тя не помисли за края си, затова изумително е паднала – няма кой да я утешава. Виж, ГОСПОДИ, скръбта ми, защото врагът се възвеличава!
10. Противникът е прострял ръката си върху всичките є желани неща – защото тя видя, че езичниците влязоха в светилището є, тези за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.