1. И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:
2. Посвети Ми всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилевите синове – и човек и животно. То е Мое.
3. И Мойсей каза на народа: Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото със силна ръка ГОСПОД ви изведе оттук. Нищо квасно да не се яде.
4. Вие излизате днес в месец Авив.
5. И когато ГОСПОД те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и евусейците, за която се закле на бащите ти, че ще ти я даде – земя, където текат мляко и мед – тогава да извършваш тази служба в този месец.
6. Седем дни да ядеш безквасен хляб и седмият ден да бъде празник на ГОСПОДА.
7. Безквасен хляб да се яде през седемте дни; и да не се намери у теб квасен хляб, и да не се появи квас във всичките ти области.
8. И в онзи ден ще обясниш на сина си, като кажеш: Това правя заради онова, което ми направи ГОСПОД, когато излязох от Египет.
9. Това ще ти бъде за знак на ръката и за спомен между очите, за да бъде законът на ГОСПОДА в устата ти, защото със силна ръка те изведе ГОСПОД от Египет.
10. И така, да пазиш тази наредба всяка година на времето є.
11. А когато ГОСПОД те въведе в земята на ханаанците, както се закле на теб и на бащите ти, и ти я даде,
12. тогава да отделиш за ГОСПОДА всяко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките да бъдат на ГОСПОДА.
13. А всяко първородно от магаре да изкупиш с агне или яре, а ако не искаш да го изкупиш, тогава да му пречупиш врата. Ще изкупиш и всяко първородно на човек между синовете си.
14. И после, като те запита синът ти и каже: Какво е това? – да му кажеш: Със силна ръка ни изведе ГОСПОД от Египет, от дома на робството.
15. И когато фараонът отказваше да ни пусне, ГОСПОД уби всяко първородно в египетската земя – от първородно на човек до първородно на животно – затова жертвам на ГОСПОДА всяко първородно, което е мъжко, а всеки първороден от синовете си изкупувам.
16. Това ще бъде за знак на ръката ти и за превръзки над очите ти, защото със силна ръка ГОСПОД ни изведе от Египет.
17. А когато фараонът пусна народа, Бог не го преведе през пътя за филистимската земя, въпреки че беше най-близко, защото Бог каза: Да не би да се разкае народът, като види битка, и да се върне в Египет.
18. Затова Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И израилевите синове излязоха от египетската земя строени.
19. И Мойсей взе със себе си костите на Йосиф; защото той беше изрично заклел израилевите синове, като беше казал: Бог непременно ще ви посети. Тогава да изнесете оттук костите ми със себе си!
20. И те тръгнаха от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, към края на пустинята.
21. И ГОСПОД вървеше пред тях – денем в облачен стълб, за да ги води по пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети – за да пътуват денем и нощем.
22. Денем облачният стълб не се отдалечаваше отпред народа, а нощем – огненият стълб.