18. И когато арамейците слязоха към него, Елисей се помоли на ГОСПОДА и каза: Моля Те, порази този народ със слепота! И Той ги порази със слепота, както каза Елисей.
19. Тогава Елисей им каза: Не е това пътят и не е това градът. Елате след мен и ще ви заведа при човека, когото търсите. И ги отведе в Самария.
20. И когато стигнаха в Самария, Елисей каза: ГОСПОДИ, отвори очите на тези, за да видят! И ГОСПОД отвори очите им и видяха, и ето, бяха сред Самария.
21. А когато ги видя, израилевият цар каза на Елисей: Да ги избия ли? Да ги избия ли, татко мой?
22. А той отговори: Не ги избивай. Би ли избил онези, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият, и нека отидат при господаря си.
23. И той им приготви голямо пиршество и те ядоха и пиха. После ги пусна и отидоха при господаря си. И арамейските чети не дойдоха повече в израилевата земя.
24. А след това арамейският цар Венадад събра цялата си войска и се изкачи и обсади Самария.
25. И в Самария настана голям глад. И ето, обсаждаха я, докато една магарешка глава се продаваше за осемдесет сребърни сикъла, а четвърт кав гълъбова тор – за пет сребърни сикъла.
26. И когато израилевият цар минаваше по стената, една жена извика към него и каза: Помогни, господарю мой, царю!
27. А той каза: Ако ГОСПОД не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От хармана ли, или от лина?
28. И царят є каза: Какво ти е? А тя отговори: Тази жена ми каза: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.
29. И така, сварихме моя син и го изядохме. А на следващия ден є казах: Дай твоя син да го изядем – а тя скри сина си!
30. И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, народът видя, и ето, отдолу имаше вретище на тялото му.