4. и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;
5. както свидетелства за мен и първосвещеникът, и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята и отивах в Дамаск, за да докарам вързани в Ерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.
6. И когато пътувах и приближих Дамаск около пладне, внезапно от небето блесна голяма светлина около мен.
7. И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?
8. А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Иисус Назарянинът, когото ти гониш.
9. А тези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на Този, който ми говореше.
10. И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани и иди в Дамаск, и там ще ти се каже всичко, което ти е определено да направиш.
11. И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, тези, които бяха с мен, ме поведоха за ръка и влязох в Дамаск.
12. И някой си Анания, човек благочестив според закона, с добро име сред всички живеещи там юдеи,
13. дойде при мен, застана и ми каза: Брате Савле, прогледай! И аз веднага прогледах и погледнах към него.
14. А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш гласа от Неговите уста,
15. защото ще бъдеш Негов свидетел пред всичките хора за това, което си видял и чул.
16. И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, като призовеш Името на Господа.