14. Но тя оставя яйцата си в земята И топли ги на пръстта,
15. И забравя че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16. Ожесточава се против чадата си като че не са нейни: Напраздно се труди, без да се бои;
17. Защото Бог я е лишил от мъдрост, И не й е отделил разум.
18. Когато стане права, Присмива се на коня и на всадника му.
19. Ти ли си дал сила на коня? Ти ли си облякъл врата му с грива?
20. Ти ли го правиш да скача като скакалец? Екотът на пръхането му е ужасен.
21. Копае с крак в дола, и се радва на силата си: Излязва срещу оръжията.
22. Присмива се на страха, и не трепери; Нито се връща от лицето на меча.
23. Тулът трещи против него, Бляскавото копие, и сулицата.
24. Поглъща земята с буйство и свирепство; И при гласа на тръба не се удържа.
25. Щом затръби тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Вика на войводите, и крясъка.
26. чрез твоята ли мъдрост лети ястребът И простира крилата си към юг?