17. И взех двете плочи та ги хвърлих из двете си ръце, и строших ги пред очите ви.
18. И припаднах пред Господа както по-напред, четиридесет дни и четиридесет нощи: хляб не ядох и вода не пих за всичкия ви грях що съгрешихте и направихте злото пред Господа за да го раздражавате.
19. Защото се уплаших от гнева и яростта с която Господ се беше разгневил на вас да ви изтреби. Но Господ ме послуша и тоз път.
20. И беше Господ разярен много на Аарона щото да го погуби; и помолих се и за Аарона в онова време.
21. И взех греха ви, телето което направихте, и изгорих го с огън, и счуках го, и стрих го доде стана дребно като прах; и хвърлих праха му в потока който тече от гората.
22. И в Тавера, и в Маса, и в Киврот-атаава разгневихте Господа.
23. И когато Господ ви изпроводи от Кадис-варни и рече: Възлезте та наследете земята която ви давам, тогаз вие се не покорихте на повелението на Господа Бога нашего, и не повярвахте в него, нито послушахте гласа му.
24. Непокорливи бидохте Господу от който ден ви познавам.
25. И припаднах пред Господа през четиридесетте дни и четиридесетте нощи в които бях припаднал, защото Господ рече да ви изтреби.
26. И молих се Господу и рекох: Господи Иеова, не изтребвай людете си и наследието си които си избавил с величието си, които си извел из Египет с крепка ръка.
27. Помни рабите си Авраама, Исаака, и Якова: не се призирай на жестокостта на тези люде, нито на нечестието им, нито на греха им,
28. за да не рекат жителите на тая земя из която си ни извел: Понеже Господ не може да ги въведе в земята за която им се бе обещал, и понеже ги ненавидеше, изведе ги за да ги погуби в пустинята.
29. И те са твои люде и твое наследие, които си извел с голямата си сила и с простряната си мишца.