1. И Иефтай Галаадецът беше силен в крепост; и той беше син на блудница жена, а отец Иефтаев беше Галаад.
2. И жената на Галаада роди му синове; и пораснаха синовете на жената, и изпъдиха Иефтая, и рекоха му: Ти няма да наследиш в дома на отца ни, защото си син на чужда жена.
3. И побягна Иефтай от лицето на братята си та се насели в земята Тов; и събраха се при Иефтая человеци безделници та излазяха с него.
4. И след няколко време Амоновите синове направиха бой против Израиля.
5. И като се биеха Амоновите синове против Израиля, Галаадските старейшини отидоха да вземат със себе си Иефтая от земята Тов.
6. И рекоха на Иефтая: ела та ни стани началник, за да се бием против Амоновите синове.
7. И рече Иефтай на Галаадските старейшини: Не възненавидяхте ли ме вие, и не ме ли изпъдихте из дома на баща ми. А сега защо сте дошли при мене като сте в утеснение?
8. И рекоха Галаадските старейшини на Иефтая: За това се върнахме сега при тебе, за да дойдеш с нас, и да се биеш против Амоновите синове, и да си княз над нас, над всички които живеят в Галаад.
9. И рече Иефтай на Галаадските старейшини: Ако ме заведете пак вие да ратувам против Амоновите синове, и Господ ги предаде мене, аз ще бъда ли княз над вас?
10. И рекоха Галаадските старейшини на Иефтая: Господ нека е свидетел между нас ако не направим според думата ти.
11. Тогаз отиде Иефтай с Галаадските старейшини, и поставиха го людете над себе си и глава и княз; и говори Иефтай всичките си думи пред Господа в Масфа.
12. И проводи Иефтай посланници до царя на Амоновите синове и рече: Що имаш да правиш с мене та си дошел против мене да се биещ в земята ми?
13. И царят на Амоновите синове отговори на Иефтаевите посланници: Защото Израил, когато възлизаше из Египет, взе земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега прочее върни тези места с мир.
14. И прати пак Иефтай посланници до царя на Амоновите синове
15. та му рече: Така говори Иефтай: Израил не е взел Моавската земя, нито земята на Амоновите синове;
16. но като възлезе Израил из Египет, и отиде през пустинята при червено Море, и дойде в Кадис,
17. тогаз Израил прати посланници на Едомския цар и рече: Да премина, моля, през земята ти; а Едомският цар не послуша. Прати още и на Моавския цар; но и той не склони; и седна Израил в Кадис.
18. Тогаз отиде през пустинята та обиколи Едомската земя и Моавската земя, та разположи стана си оттам Арнон, и не излезе в Моавовите предели; защото Арнон беше предел на Моава.
19. И прати Израил посланници при Сиона Аморейския цар, Есевонския цар, та му рече Израил: Да преминем, молим те, през земята ти до нашето място.
20. Но Сион не се увери на Израиля да го пусне да мине през предела му; за това събра Сион всичките си люде та разположи стана си в Яса, и ратува против Израиля.
21. И предаде Господ Бог Израилев Сиона и всичките му люде в ръката на Израиля, та ги поразиха; и Израил наследи всичката земя на Аморейците които живееха в оназ земя,
22. и наследиха всичките предели на Аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята дори до Иордан.
23. И сега, като изгони Господ Бог Израилев Аморейците от лицето на людете си Израиля, ти ли ще ги наследиш?
24. Не наследваш ли ти онова което ти е дал за наследие бог твой Хамос? И ние всичко що ни е дал за наследие Иеова Бог наш, него ще наследим.
25. И сега, да ли си ти в нещо по-добър от Валака Сепфоровия син, Моавския цар? Препирал ли се е той някога с Израиля, или направил ли е някога бран против него?
26. От както се е населил Израил в Есевон, и в селата му, и в Авоир и в селата му, и във всичките градове които са близу при Арнон, триста години са: защо в това разстояние не сте ги отървали?
27. И тъй, аз не ти съм съгрешил; но ти ми правиш неправда като ратуваш против мене. Господ Съдия нека съди днес между Израилевите синове и Амоновите синове.
28. Но царят на Амоновите синове не послуша Иефтаевите думи които му проводи.
29. Тогаз дойде на Иефтая Дух Господен; и мина той през Галаад и Манасия, мина и през Галаадската Масфа, и от Галаадската Масфа мина против Амоновите синове.
30. И обрече Иефтай обричане Господу и рече: Ако наистина предадеш Амоновите синове в ръката ми,
31. тогаз онова което излезе из вратата на дома ми да ме посрещне когато се върна с мир от Амоновите синове ще бъде Господу, и ще го принеса всесъжение.
32. Тогаз замина Иефтай към Амоновите синове да ратува против тях; и предаде ги Господ в ръката му,
33. та ги порази от Ароир дори до Минит, двадесет градове, и до Авел-керамим с поражение твърде голямо. И покориха се Амоновите синове пред Израилевите синове.
34. И дойде Иефтай в Масфа у дома си; и, ето, дъщеря му излазяше да го посрещне с тъпани и ликувания; и тя му бе еднородна: освен нея нямаше нито син нито дъщеря.
35. И като я видя раздра дрехите си и рече: Горко ми, дъщи моя! ти съвсем си ме закопала, и ти си от онези които ме смущават; защото аз отворих устата си към Господа, и не мога да се повърна.
36. А тя му рече: Отче мой, ако си отворил устата си към Господа, стори с мене онова което е излязло из устата ти; понеже Господ направи за тебе отмъщение на неприятелите ти, Амоновите синове.
37. И рече на отца си: Това нека ми бъде: остави ме два месеца да ида да ходя по горите и да оплача девството си, аз и другарките ми.
38. И той рече: Иди; и пусна я за два месеца; и отиде тя с другарските си та оплака девството си по горите.
39. И в свършването на двата месеца се върна при отца си; и направи с нея по обричането си което обрече. И тя не позна мъж. И стана обичай в Израил
40. да ходят дъщерите Израилеви от време на време да оплакват дъщерята на Иефтая Галаадеца, четири дни в годината.