11. Простря вейките си до морето И пръчките си до реката.
12. Защо си съборил плетищата й, Та я берат всичките които минуват през пътя?
13. Запустява я вепър от дъбравата, И полски звяр я пояжда.
14. Върни се, молим се, Боже на Силите: Погледни от небето, и виж, и посети тази лоза,
15. И сада който е насадила твоята десница, И отрасъла който си направил силен за себе си.
16. Изгорена биде с огън: отсечена биде: Погинаха от пръщението на лицето ти.
17. Нека бъде ръката ти върх мъжа на твоята десница, Върх человеческия син когото си направил силен за себе си.
18. И ние не ще се уклоним от тебе: Съживи ни; и името ти ще призовем.
19. Върни ни, Господи Боже на Силите: Направи да просветне лицето ти; и ще се избавим.