2. Той възлезе на капището и в Девон на требищата за да плаче: Моав ще възридае за Нево и за Медева: На всяка негова глава плешина, Всяка брада обръсната.
3. В улиците си ще бъдат опасани с вретища: По къщните си покриви и по стъгдите си Всичките ще възридаят, ще потънат в плач.
4. И Есевон ще въпие, и Елеала: Гласът им ще се чуе дори до Яса; За то оръжените Моавски мъже ще възопият: Душата им ще им дотегне.
5. Сърдцето ми ще възопие за Моава: Бежанците му ще тичат до Сигор както трилетна юница; Защото с плач ще възлязат през възхода на Луит; Защото в пътя на Оронаим ще възвишат глас на изтребление;
6. Защото водите на Нимрим ще запустеят; Защото тревата изсъхна, зеленището изчезна, Няма нищо зелено.
7. За то изобилието което събраха И онова което скътаха Ще се донесе в дола на върбите.
8. Защото въпълът стигна наоколо в пределите на Моав, Риданието му в Еглаим, И риданието му във Вир-елим.
9. Защото водите на Димон ще се напълнят с кръв; Защото ще докарам още злини върх Димон, Лъвове върх упазените от Моав И върх остатъка на оназ земя.