12. Така ще идем върх него в което място се намери, и ще нападнем на него както пада росата на земята; щото от него и от всичките человеци които са се него не ще остане нито един.
13. А ако прибегне в някой град, тогаз всичкий Израил ще донесе против онзи град въжа та ще го завлечем дори до потока, тъй що да не остане там нито камиче.
14. И рече Авесалом и всичките Израилеви мъже: Съветът на Хусая Архиеца е по-добър от съвета на Ахитофела. (Защото Господ изрече да развали добрия Ахитофелов съвет, за да наведе Господ злото на Авесалома.)
15. И рече Хусай на Садока и на Авиатара свещениците: Така и така съветва Ахитофел Авесалома и Израилевите старейшини; и така и така съветвах аз.
16. Сега прочее пратете скоро та известете Давиду и речете: Не оставай тази нощ в полетата на пустинята, но побързай да преминеш, за да не бъде погълнат царят и всичките люде които са с него.
17. А Ионатан и Ахимаас стоеха при източника Рогил, защото не смееха да се явят че влазяха в града; и отиде една слугиня та им извести това нещо; и те отидоха та известиха на цар Давида.
18. А един момък като ги видя каза на Авесалома; но двамата отидоха скоро та влязоха в къщата на едного человека в Ваурим който имаше кладенец в двора си, и слязоха там.
19. И жената взе една покривка та простря върху устието на кладенеца, и насипа върх него грухано жито щото не се позна това нещо.
20. И като дойдоха Авесоломовите раби в къщата при жената рекоха: Де са Ахимаас и Ионатан? А жената им рече: Заминаха барата на водата. И като търсиха и не ги намериха върнаха се в Ерусалим.