7. И като разбра че е от Иродовата държава, проводи го до Ирода, който беше и той в Ерусалим през тия дни.
8. А Ирод като видя Исуса възрадва се много, защото искаше отдавна да го види, понеже слушаше много работи за него; и надееше се да види някое знамение да става от него.
9. И питаше го с много речи; но той му нищо не отговори.
10. А първосвещениците и книжниците стояха та го обвиняваха силно.
11. Но Ирод със своите си войни, след като го унижи и му се поруга, облече го в дреха светла и проводи го пак на Пилата.
12. В онзи ден Пилат и Ирод се сприятелиха по между си; защото изпърво имаха враждина по между си.
13. А Пилат свика първосвещениците и началниците и народа
14. и рече им: Доведохте ми тогоз человека като че отвращава народа; и, ето, аз пред вас го изпитах, и не намерих в тогоз человека ни една вина от колкото го обвинявате.
15. Нито пък Ирод намери; защото ви пратих до него; и, ето, нищо достойно за смърт няма да е сторил.
16. И тъй, ще го накажа и ще го пусна.
17. А нужда имаше да им пуща на всеки праздник едного от запрените.
18. Но всички изедно извикаха и казваха: Махни тогоз, а пусни ни Варава
19. (който за някоя размирица що беше станала в града, и за убийство, хвърлен бе в тъмница).
20. И пак възгласи Пилат и искаше да пусне Исуса.
21. А те викаха и казваха: Разпни го, разпни го.
22. А той и третия път им рече: че какво зло е сторил той? Аз никоя вина за смърт не намервам в него; и тъй, като го накажа ще го пусна.
23. Но те наваляха с големи викове, и искаха да бъде разпнат; и тяхните гласове и първосвещеническите превъзмогоха.
24. И Пилат реши да им бъде щението,
25. и пусна им когото поискаха, запреният за размирство и убийство, а Исуса предаде на волята им.