11. Но ако се и разлъчи, да остане неженена, или да се примири с мъжа си. И мъж да не напуща жена си.
12. А на другите аз казвам, не Господ: Ако някой брат има жена неверница, и тя съизволява да живее с него, да я не напуща.
13. И жена която има мъж неверник, и той съизволява да живее с нея, да го не напуща.
14. Защото неверникът мъж освещен бива поради жената, и неверницата жена освещена бива поради мъжа; понеже инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, но сега са свети.
15. Ако ли неверникът се отлъчи, да се отлъчи: в таквиз неща не е порабощен братът или сестрата. Но Бог ни призова на мир.
16. Защото що знаеш , жено, да ли не ще спасиш ти мъжа? или що знаеш, мъжу, да ли не ще спасиш ти жената?
17. Но всеки както му е Бог отделил, и всеки както го е Господ призовал, така да ходи; и така заповядвам по всичките църкви.
18. Обрязан ли е призован някой във вярата, да не крие обрязването. Необрязан ли е някой призован, да се не обрязва.
19. Обрязването е нищо и необрязването нищо; но всичко е в пазенето на Божиите заповеди.
20. Всеки да си остава в това звание в което е призван.
21. Раб ли се призован? Да те не е грижа; но ако можеш още да станеш свободен по-добре употреби това.
22. Защото който е раб призован в Господа, свободник Господен е; така и който е свободен призван, раб е Христов.
23. Със скъпа цена сте купени: не бивайте роби на человеци.