глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40

Старият Завет

Новият Завет

Изход 18 Ревизиран (BG1940)

1. И като чу мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил за Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет,

2. то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире),

3. и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом {Т.е., Пришелец тука.}, защото <Моисей> беше казал: Пришелец станах в чужда земя;

4. на другия името бе Елиезер {Т.е., Бог мой помощник.}, защото <беше казал:> Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от Фараоновия нож);

5. и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан,

6. и извести на Моисея: Аз, тъст ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея.

7. Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра.

8. И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ.

9. И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните.

10. И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните.

11. Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях.

12. Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, <за да принесе> Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

13. На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер.

14. А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете, рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер?

15. А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога.

16. Когато имат дело, дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони.

17. Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

18. Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам.

19. Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога;

20. и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат.

21. Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над <людете> такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

22. и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят <товара> заедно с тебе.

23. Ако сториш това, и ако Бог <така> ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всичките тия люде ще стигнат на мястото си с мир.

24. И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече.

25. Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

26. Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами.

27. След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.