12. Да! силен вятър ще дойде от тях за Мене; И Аз сега ще произнеса съдби против тях.
13. Ето, като облак ще се издигне, И колесниците му като вихрушка; Конете му са по-леки от орлите. Горко ни! защото сме разорени.
14. Ерусалиме, измий сърцето си от зло, За да се избавиш; До кога ще стоят в тебе лошите ти помисли?
15. Защото глас известява от Дан И прогласява скръб от Ефремовата планина, <казвайки>:
16. Обявете на народите, Ето, прогласете относно Ерусалим, Че идат обсадители от далечна страна, И издават вика си против Юдовите градове.
17. Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.
18. Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; Това е <плодът на> твоето нечестие; наистина горчиво е, наистина стигна до сърцето ти.
19. Чреслата ми! чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; Сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, Защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.
20. Погибел връх погибел се прогласява, Защото цялата земя се опустошава; Внезапно се развалиха шатрите ми, И завесите ми в един миг.
21. До кога ще гледам знаме И ще слушам тръбен глас?
22. Защото Моите люде са безумни, Не Ме познават; Глупави чада са, и нямат разум; Мъдри са да вършат зло, Но да вършат добро не умеят.
23. Погледнах на земята, и, ето, тя беше пуста и празна, - На небето, и нямаше светлината му.
24. Погледнах на планините, и, ето, трепереха, И всичките хълмове се тресяха.