12. И обърнах се да видя Този {Гръцки: Гласът.}, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника;
13. и всред светилниците <видях> Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;
14. а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък;
15. и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му <беше> като на много води;
16. и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му <светеше>, както свети слънцето в силата си.
17. И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият;
18. бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.
19. Напиши, прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире,
20. тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.