3. Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4. И когато сееше, някои <зърна> паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:
5. Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6. а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7. И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.
8. А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9. И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10. И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11. И каза им: На вас е дадено <да познаете> тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;
12. тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости греха.
13. И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?
14. Сеячът сее словото.
15. А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.
16. Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;
17. нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.