3. В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
4. Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
5. пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
6. И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
7. А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
8. Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
9. И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
10. Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
11. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
12. Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.
13. А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
14. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
15. Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
16. Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
17. Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.