1. Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;
2. Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.
3. Понеже Той се удостои със слава <толкоз> по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от <почитта що има> къщата.
4. Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.
5. И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори <по-после;>
6. а Христос, като Син, <беше верен> над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.
7. Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му,
8. Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,
9. Гдето бащите ви <Ме> изкусиха, изпитаха <Ме>. И видяха делата Ми четиридесет години.
10. Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;
11. Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".
12. Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;
13. но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.